哥林多后书 3
1 我们岂是又举荐自己吗？岂像别人用人的荐信给你们或用你们的荐信给人吗？
Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 你们就是我们的荐信，写在我们的心里，被众人所知道所念诵的。
Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
3 你们明显是基督的信，借着我们修成的。不是用墨写的，乃是用永生 神的灵写的；不是写在石版上，乃是写在心版上。
и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът
4 我们因基督，所以在 神面前才有这样的信心。
Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 并不是我们凭自己能承担什么事；我们所能承担的，乃是出于 神。
Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6 他叫我们能承当这新约的执事，不是凭着字句，乃是凭着精意；因为那字句是叫人死，精意是叫人活。
Който ни направи способни като служители на един нов завет,
7 那用字刻在石头上属死的职事尚且有荣光，甚至以色列人因摩西面上的荣光，不能定睛看他的脸；这荣光原是渐渐退去的，
Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8 何况那属灵的职事岂不更有荣光吗？
как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
9 若是定罪的职事有荣光，那称义的职事荣光就越发大了。
Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
10 那从前有荣光的，因这极大的荣光就算不得有荣光了；
(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11 若那废掉的有荣光，这长存的就更有荣光了。
Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
12 我们既有这样的盼望，就大胆讲说，
И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13 不像摩西将帕子蒙在脸上，叫以色列人不能定睛看到那将废者的结局。
и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14 但他们的心地刚硬，直到今日诵读旧约的时候，这帕子还没有揭去。这帕子在基督里已经废去了。
Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.
15 然而直到今日，每逢诵读摩西书的时候，帕子还在他们心上。
А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им,
16 但他们的心几时归向主，帕子就几时除去了。
но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
17 主就是那灵；主的灵在哪里，那里就得以自由。
А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.
18 我们众人既然敞着脸得以看见主的荣光，好像从镜子里返照，就变成主的形状，荣上加荣，如同从主的灵变成的。
А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
