路加福音 6
1 有一個安息日，耶穌經過麥田時，祂的門徒掐著麥穗，用手搓著吃。
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 有幾個法利賽人說：「為什麼你們做安息日不准做的呢? 」
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 耶穌回答說：「你們沒有讀過：達味和同他在一起的人，在飢餓時所做的嗎?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 怎麼進了天主的殿，拿起供餅來吃了，又給了同他在一起的人吃。這餅原不准他人吃，而只准司祭吃。
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 耶穌又向他們說：「人子是安息日的主。」
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 另一個安息日，祂進了會堂施教。在那裡有一個人，他的右手乾枯了。
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 經師和法利賽人窺察祂是否在安息日治病，好尋隙好控告祂。
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 祂看透了他們的心思，就對那枯了手的人說：「起來，站在中間。」他遂站了起來。
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 耶穌對他們說：「我問你們：安息日是許行善呢? 還是許作惡呢? 是救命呢? 還是喪命呢?
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 祂環視眾人一週，就對那人說：「伸出你的手來! 那人照樣一做，他的手便復了原。
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 他們竟狂怒填胸，彼此商議，要怎樣來對付耶穌。
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 在這幾天，耶穌出去，上山祈禱。
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 天一亮，祂把們徒叫來，由他們人揀選了十二人，並稱他們為宗徒：
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 即西滿，耶穌又給他起名叫伯多祿，和他的兄弟安德肋、雅各伯、若望、斐理伯、巴爾多祿茂、
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 瑪竇、多默、阿耳斐的兒子雅各伯、號稱「熱誠者」的西滿、
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 雅各伯的兄弟猶達和猶達依斯加略，他成了負賣者。
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 耶穌同他們下山，站在一塊平地上，有祂的一大群們徒和很多從猶太、耶路撒冷及提洛和漆冬海邊來的群眾，
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 他們來是為聽祂講道，並為治好自己的病症；那些疲邪魔纏擾的人都被治好了
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 群眾都設法觸摸祂，因為有一種能力從祂身上出來，治好眾人。
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 耶穌舉目望自己的們徒說：「你們貧窮的是有福的，因為天主的國是你們的。
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 你們現今飢餓的是有福的，因為你們將得飽飫。你們現今哭泣的是有福的，因為你們將要歡笑。
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 幾時，為了人子的緣故，人惱恨你們，並棄絕你們，並以的名字為可惡的，而加以辱罵詛咒，你們才是有福的。
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 在那一天，歡喜踴躍吧! 看，你們的賞報在天上是豐厚的，因為他們的祖先也同樣對待了先知。
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 但是你們富有的是禍的，因為你們已經獲得了你們的安慰。
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 你們現今飽飫的是禍的，因為你們將要飢餓。你們現今歡笑的是禍的，因為你們將要哀慟哭泣。
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 幾時，眾人都誇讚你們，你們是禍的，因為他們的祖先也同樣對待了假先知。
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 但是我給你們這些聽眾說：應愛你們的仇人，善待惱恨你們的人；
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 應祝福詛咒你們的人，為毀謗你們的人祈禱。
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 有人打你的面頰，也把另一面轉給他，有人拿去你的外衣，也不要阻擋他拿你的內衣。
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 凡求你的，就給他；有人拿你的東西，別再索回。
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 你們願意人怎麼待你們，也要怎麼待人。
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 若你們愛那愛你們的，為你們還算什麼功德? 因為連罪人也愛那愛他們的人。
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 你們善待那善待你們的，為你們還算什麼功德? 因為連罪人也這樣做。
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 你們若借給那些有希望償還的，，為你們還算什麼功德? 就是連罪人也借給罪人，為能如數收回。
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 但是，當愛你們的仇人，善待他們；借出，不要再有所希望：如此，你們的賞報必定豐厚，且要成為至高者的子女，因為祂對待忘恩的和惡人，是仁慈的。
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 你們應當慈悲，就像你們的父那樣慈悲。
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 你們不要判斷，你們也就不受判斷；不要定罪，也就不被定罪；你們要赦免，也就蒙赦免。
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 你們給也就給你們；並且還要用好的，連按帶搖，以致外溢的升斗，倒在你們的懷裏，因為你們用什麼升斗量，也用什麼升斗量給你們。
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 祂又向他們講比喻說：「瞎子豈能給瞎子領路? 不是兩人都要跌在坑裏嗎?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 沒有徒弟勝過師父的：凡受過完備教育的，僅相似自己的師父而已。
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 怎麼，你看見你兄弟眼中的木屑，而你眼中的大樑，倒不理會呢?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 你怎能對你的兄弟說：兄弟，讓我取出你眼中的木屑吧! 而你竟看不見你眼中的大樑呢? 假善人啊! 先取出你眼中的大樑，然後才看得清楚，以便取出你兄弟眼中的木屑。
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 沒有好樹結壞果子的，也人壞樹結好果子的。
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 每一棵樹，憑它的果子就可認出來。人從荊棘上收不到無花果，從茨藤上也剪不到葡萄。
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 善人從自己心中的善庫發出善來，惡人從惡庫中發出惡來，因為心裏充滿什麼，口裏就說什麼。
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 你們為什麼稱呼我：主啊! 主啊! 而不我所吩咐的呢? 」
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 凡到我跟前，聽了我的道理，而實行的，我要給你們指出，他相似什麼人：
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 他相似一個建築房屋的人，掘地深挖，把基礎立在盤石上，洪水瀑發時，大水沖擊那座房屋，而不能搖動它，因為它建築得好。
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 但那聽了而不實行的，相似在平地上不打基礎，而築房屋的人，洪水一沖擊，那房屋立刻傾倒，且破壞的很慘。」
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
