Luke 19
1 Yeshua Jericho alut'in, chule akhopi sung chu ajot in ahi.
След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
2 Mi khat amin Zacchaeus kiti chua chun aume. Ama chu hiche lhang'a dinga kaidong pipu ahin, ahaova haosa ahitai.
И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
3 Aman Yeshua chu mutei ding agon, hinlah ama anem behseh jeh chun mihonpi lah'a chun amutheipoi.
искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4 Hijeh chun ana malhaijel'in lampi panga theiba phung khat'ah anakal'e, ajeh chu Yeshuan hiche lampi chu aho ding ahi.
И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5 Yeshua ahung phat chun, Zacchaeus chu avetouvin chule amin in akouvin, “Zacchaeus! gang'in, hungkum'in! tunia na in'a maljin kahi ding ahi,” ahinti.
Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
6 Zacchaeus jong kinloitah in ahung kumlhan, Yeshua chu a'in ah kipah le thanom tah'in apuilut tai.
И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7 Ahivangin miho chu alungphamo uvin, “Michonse chungnung in'ah agalhung taget e,” tin aphunchel tauve.
И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
8 Chuphat chun, Zacchaeus jong Pakai angsungah adingdoh in aseitai, “Pakai, kanei kagou akehkhat mivaicha ho peing'e, chule kai kadon na'a miho lepthol'a kabol aumleh, amaho chu ajatlin nungpeh inge!” ati.
А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
9 Yeshuan adonbut in, “Tunin hiche in'ah huhhingna alhung tai, ajeh chu hiche mipa hin Abraham chapa dihtah ahi akimusah tai.
И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 Ijeh inem itile Mihem Chapa chu amangsa holdoh le huhhing dinga hung'ah ahi,” ati.
Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
11 Mihonpi chun Yeshua thusei jouse chu angailha sohkeiyun ahi. Chule ama Jerusalem anaitoh kilhonin, aman thusim khat, Pathen Lenggam chu kipan pai dinga angaito'u suhdih nadin aseiye.
И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12 Aman hitin aseiye, “Lengchapate khat mun gamlatah a leng gachanga hung kile kit dingin koudoh in aumin ahi.
Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 Achedoh masangin asohte lah'a mi som akoukhom in dangka mina som apen, ‘kachedoh sungin hiche hi nei veikan peh'un’ ati.
И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
14 Ahivangin amiten avetnom pouvin, achedoh nungin palai asol'un, ‘Ama hi kalengpau dingin kadei pouve’ tin agasei sah uve.
Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
15 Leng ahung chan jouvin, ahung kilen chule asohte sum apeh sese chu akoukhom tai. Aman aveikan jat'u chu ahetnom ahi.
А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 Soh masapan thu ahinlhut in, ‘Pipu, keiman nasum kaveikan in, neipeh chu ajat som in apunge!’ ati.
Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 Lengpan adonbut in, ‘Nabol pha'e!’ ati. ‘Nangma sohpha nahi. Nangma themcha kapeh chunga kitah nahi, hijeh a chu natohphat kipaman'a khopi som chunga gamvaipo nahi ding ahi,’ atipeh e.
И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 Soh anina pan thu ahinlhut kit in, ‘Pipu, nasum kaveikan in neipeh chu ajat ngan kapunsah be'e’ ati.
Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 ‘Nabol aphai!’ tin lengpan adonbut in, ‘Nangma khopi nga chunga vaipo nahi ding ahi’ ati.
А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20 Ahivangin soh athumna pan sum amu mama chu ahinchoiyin aseitai, ‘Pipu, keiman nasum chu kasel'in kana koitup peh e.
Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 Kakichat nahi ajeh chu nangma mikhel nahin, nanga hilou jong nakilah in, natu lou jong aga nakichomkhom ji'e.’ ati.
защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 ‘Nangma soh gilou!’ tin lengpa ahung eojah in, ‘Nathun themmo nachan ahi. Nangman mikikhel kahi nahet a, keiya hilou kakilah theiya, katulou jong ka-at thei leh,
Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 ipi dinga sumkoina in'a kasum chu nanakoi louham? Ken athoi themkhat beh kikimu tadinga,’ ati.
тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 Chuin akom avel'a ding ho hengah akiheiyin, hitin thupeh aneitai, ‘Hiche sohpa a kon chun sum chu lahpeh unlang mina som neipa chu petauvin’ ati.
И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
25 ‘Ahin, pipu, aman som aneitai!’ tin ahinsei yuve.
(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 Lengpan adonbut in, ahinai, akipe mangthem hochu, kipeh be ding. Amavang imacha bollou ho koma pat, anei sun'u themcha jong chu kilahmang peh ding ahiuve.
Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 Chuleh hiche kagalmi ho, lenga kapan ding deilou ho chu–hin puilut unlang ka-angsung tah a hin thatdoh tauvin,” ati.
А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28 Hiche thusim aseijouvin, Yeshua Jerusalem lam jon'in, aseijuite sangin anamasan ahi.
И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29 Ama Bethphage le Bethany khopiho Olive molchung lang ahung gei phat in, aseijui mini asol masan,
И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
30 “Hiche kho a khun galut lhonin lang” tin aseipeh in, “Nalut lhon tengleh, sangan nou kihen koiman atouna nailou namu lhon ding ahi. Hin sutlha lhon in lang hilang'ah hinkai lhon in.
Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 Khattouvin ahindoh'a, ‘Ipibol'a hiche sangan nou chu nasut lhah lhon ham’ atileh, hitin seilhon'in, ‘Pakaiyin aman nom'e’ tilhon'in” ati.
И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
32 Chutichun amani jong achelhon in, Yeshua sei bangin sangan nou chu agamu lhon tai.
И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33 Chule atahbah'in, asutlhon laiyin aneipan ahin adong lhon in, “Ipi bol'a hiche sangan nou chu nasutlhon ham?” ahin ti.
И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34 Chule seijuite ni chun bailam tah in adonbut lhon in, “Pakaiyin aman nom'e” atilhone.
А те казаха: На Господа трябва.
35 Hiti chun sangan nou chu Yeshua hengah ahin kaiyun chule aponsil hou chu achungah atouna dingin aphapeh un ahi.
И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36 Chutia ahung tou phei laiyin, mipihon lampi ah aponsil hou anaphauvin ahi.
И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
37 Olive mol'a pat a lampi chesuh kipatna aphah chun, anungjui jousen kholhang asam un, ache toh lasah akop un, Pathen in thil kidang abolho amujal un avahchoiyuve.
И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38 “Pakai min'a hung'ah lengpa chu anunnom e! Van ah cham leng hen, chule van sangpena jong loupi hen!” atiuve.
Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39 Ahivangin mihonpi lah'a Pharisee ho phabep khatchun aseiyun, “Houhil, nanungjui hon hitobang thuho aseiyu khu phohthip'in!” atiuve.
А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 Aman adonbut in, “Amaho athipbeh uleh, lampam'a songho kipah'a hung eodoh diu ahi!” ati.
И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 “Ama Jerusalem ahung naijep'a khopi chu amuphat in akap pan tai.
И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 Iti kadeisah nahi hitam tunikhon mijouse lah'a nangman chamna lampi hi kihet tave lechun. Ahinlah, tun ageisang tan, chamna hi namit mua kona kisel ahitai.
Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
43 Sot louva nagalmi teu vin nakul pam'a pansatna akisem diu, amai lang jousea na umchin todiu ahi.
Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
44 Amahon tol'a nachil thang diu, chule nachateu jong chutia abol diu. Nagalmi teu vin song khatcha aumna a aumsah louding ahi, ajeh chu huhhingna dinga phat kilemchang nasan loujeh ahi,” ati.
и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45 Chuin Yeshua houin alut in, kilhaina ding gancha joh ho ahin nodoh pan tai.
И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
46 Aman amaho jah'a, “Pathen Lekhabun hitin aseiye, Ka in chu taona in kiti ding ahi, ahin nanghon gucha michom ho kokhuh in nasem tauve” ati.
Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47 Chujou chun, aman niseh leh houin ah thu ahiljin, ahin thempuho, hou danthu hil ho chule adang mipi lamkai hon ama chu iti tha ding ham ti thilgon akisem pat un ahi.
И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
48 Ahivangin ima dang ageldoh chom pouve, ajeh chu mijousen athuhil apomchah jeh chun.
но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
