Olcueih 28
1 Halang tah a hloem pawt akhaw rhaelrham khing. Tedae aka dueng tah sathueng bangla amah pangtung uh.
Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
2 Khohmuen kah boekoek dongah mangpa la yet dae, aka yakming hlang long tah a ming dongah a ram a pai sak.
От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
3 Hlang he khodaeng loh tattloel patoeng a hnaemtaek he khaw, khotlan loh bet a kawt tih buh a om pawt bangla om.
Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
4 Olkhueng aka hnoo rhoek loh halang te a thangthen uh. Tedae olkhueng aka tuem long tah amih te a huek.
Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
5 Hlang thae rhoek loh tiktamnah te yakming uh pawt dae, BOEIPA aka tlap rhoek loh boeih a yakming uh.
Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
6 A thincaknah neh aka pongpa khodaeng he, longpuei kawnvoi dongkah hlanglen lakah then.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
7 Olkhueng aka kueinah capa long tah a yakming dae, carhut neh aka luem loh a napa kah hmai a thae sak.
Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
8 A casai a puehkan neh a boeirhaeng aka tom long khaw, tattloel aka rhen ham ni a puehkan la a coi pah coeng.
Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
9 Olkhueng a yaak lalah a hna tlap tlap aka khong tah, a thangthuinah khaw tueilaehkoi la om.
Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
10 Aka thuem te longpuei thae la aka palang sak tah cakhom ah amah lah cungku ni. Tedae cuemthuek rhoek long tah hnothen a pang uh ni.
Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
11 Hlanglen pa he a mikhmuh ah amah aka cueih koek la ngai uh dae, tattloel long khaw aka yakming long tah anih te a khe.
Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
12 Aka dueng rhoek a sundaep vaengah muep boeimang tangloeng dae, halang rhoek a thoh vaengah tah hlang loh a thuh tak.
Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
13 A boekoek aka phah he a thaihtak moenih. Tedae aka phoe tih aka hnoo tah a haidam.
Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
14 Aka rhih yoeyah hlang tah a yoethen dae, a lungbuei aka mangkhak loh boethae khuila cungku.
Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
15 Halang loh a taemrhai vaengah pilnam tattloel te sathueng bangla a nguel thil tih vom bangla cu.
Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
16 A lungcuei aka talh rhaengsang tah tlungalnah yet. Mueluemnah aka hmuhuet la aka hmuhuet tah a hinglung vang ni.
О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
17 Hinglu kah thii neh hlang aka hnaemtaek hlang tah vaam khuila rhaelrham cakhaw, anih te duel mahpawh.
Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
18 Cuemthuek la aka pongpa tah daem tih, longpuei aka kawn sak tah vaikhat lam ni a cungku eh.
Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
19 Amah khohmuen aka tawn tah caak khaw kum ni. Tedae a hoenghoep bueng aka hloem tah khodaeng la hah ni.
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
20 Uepomnah hlang kah yoethennah tah yet. Tedae boei hamla aka tanolh khaw hmil mahpawh.
Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
21 Maelhmai a loha khaw then pawh. Tedae buh kamat dongah ni hlang loh boe a koek.
Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
22 Hlang moeithae loh boeirhaeng dongah ngawn tah hlawt let dae, vaitahnah loh anih a thoeng thil te ming pawh.
Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
23 Hlang aka tluung he a hnukah tah a lai aka hnal lakah, mikdaithen la om.
Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
24 A manu neh a napa a rheth lalah boekoek pawt la aka thui tah, kut aka yook ham hlang kah a pueipo la om.
Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
25 Mungkung kah hinglu long tah olpungkacan a huek. Tedae BOEIPA dongah aka pangtung ni a hoeikhang eh.
Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
26 Amah kah lungbuei dongah aka pangtung tah amah te ang coeng. Tedae cueihnah dongah aka pongpa tah amah khaw hlawt uh.
Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
27 Khodaeng taengah aka pae tah a tloelnah om pawh. Tedae a mik aka him tah tapvoepnah muep kum.
Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
28 Halang rhoek a thoh vaengah hlang loh a thuh tak. Tedae a milh vaengah aka dueng rhoek khaw pul.
Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
