Palungha Lok 19
1 Lok kangkoih ah apae thaih kamthu pongah loe, toenghaih loklam pazui amtang kami to hoih kue.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Kahoih ai poekhaih loe, panoekhaih tawn ai; tawt hoi khok takan kami loe loklam caeh pazae.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Kami amthuhaih mah a caehhaih loklam to amkhraengsak moe, palung thung hoiah Angraeng to kasae a thuih.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Hmuenmae angraeng kami loe ampui tawnh mang; toe kamtang loe a imtaeng kami mah doeh caehtaak.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Amsoem ai hmuen hnukung ah om kami loe danpaek ai ah om mak ai; amsawnlok thui kami doeh loih mak ai.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Pop parai kaminawk loe ukkung palung anghoehaih to sak hanah koeh o; tangqum paek thaih kami loe kami boih hoiah ampui ah oh.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Amtang kami loe angmah ih nawkamyanawk mah doeh hnukma o; angmah ih ampuinawk mah cae loe kawkruk maw ayae o taak tih! Anih loe tahmenhaih hnik hanah nihcae hnukah patom, toe nihcae mah anghmat o taak boih.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Palunghahaih tawn kami loe a hinghaih to palung; panoekhaih amtuk kami loe khosak hoihaih to hnu tih.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Amsoem ai hmuen hnukungah om kami loe danpaek ai ah om mak ai; amsawnlok thui kami loe amro tih.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Kamthu loe kahnaep ah khosak han krah ai; tamna mah angraengnawk uk hanah krah ai.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Palungha kami loe palungphuihaih to pauep thaih; minawk sakpazaehaih tahmen kami loe lensawkhaih to tawnh.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Siangpahrang palungphuihaih loe kahang kaipui baktiah oh moe, anih hoihhaih loe phroh nui ih dantui baktiah oh.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Caa kamthu loe ampa amrohaih ah oh, angzoeh koeh zu loe apet ai ah kaca tui baktiah oh.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Im hoi hmuenmae loe ampa ih qawk ah oh; toe palungha zu loe Angraeng khae hoi hak ih qawk ni.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Thasae kami loe iih sawk, thasae kami pakhra loe zok amthlam tih.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Thuitaekhaih lok tahngai kami loe hinglung sawk; toe a caehhaih loklam patoek kami loe dueh tih.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Amtang khenzawn kami loe Angraeng hanah hmuen coi pae baktiah ni oh; anih loe a sak ih hmuen baktiah atho hnu let tih.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Thuitaek thaih koiah oh naah, na caa to thuitaek ah; anih qahhaih to tahmen hmah.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Palungphui kami loe danpaekhaih to hnu tih; anih to na pahlong nahaeloe, anih to na pahlong tuektuek han angai tih.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Thuitaekhaih lok to tahngai ah loe, patukhaih lok to talawk ah, to tiah nahaeloe atue boeng naah palung na ha tih.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Kami ih palung thungah sak atimhaih oh mangh; toe Angraeng khokhanhaih mah ni sak atimhaih to caksak tih.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Boeng thai ai amlunghaih loe kami mah koeh ih hmuen ah oh; amtang kami loe lok amlai kami pongah hoih kue.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Angraeng zithaih loe hinghaih ah oh; to tiah poekhaih tawn kami loe koehhaih to acung tih; raihaih tidoeh tongh mak ai.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Thasae kami loe saoek nui hoiah a ban to azuh moe, buh abah han mataeng doeh paqak.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Minawk tiah doeh sah ai kami to danpaek ah, poekhaih tawn ai kami to palungha lat tih; khopoek thaih kami to zoeh ah, palungha aep tih.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Ampa ih hmuenmae to pasaengh boih moe, amno to haek kami loe, azathaih paek capa, kasaethuihaih tongsak capa ah oh.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Ka capa, thuitaekhaih lok to tahngai ai ah na oh nahaeloe, thuitaek ih panoekhaih loknawk hoiah nam khraeng ving tih.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Lok amlai kami han hnukungah om kami loe, katoengah lokcaekhaih tiah doeh sah ai kami ah oh; kahoih ai kami loe kahoih ai hmuen to kakhraem caaknaek baktiah a caak.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Kami tiah doeh sah ai kami hanah danpaekhaih to oh, kamthu hanah loe bohhaih to oh.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
