Job 7
1 Kami loe thanathaih hoiah na ai maw long nuiah toksak? A hinghaih ninawk doeh toksak han tlai ih kami ih ninawk baktiah na ai maw oh?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Tamna mah tahlip to zing moe, tlai ih toksah kami mah toktho zing baktih toengah,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 kai doeh khrah paroeai thungah ka sak ih tok loe azom pui ah ni oh, aqumnawk doeh kai patangkhanghaih ah ni oh.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Ka iih naah, natuek naah maw aqum hae boeng ueloe, kang thawk han? tiah ka poek; to tiah akhawnbang khodai khoek to ahnuk ahmaa kam let.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Ka ngan loe alungh hoi maiphu mah khuk khoep boeh; ka nganhin loe akah rak moe, ahnai to tacawt.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Ka hinghaih aninawk loe kahni sah kami ih camprai pongah rang kue moe, oephaih om ai ah laemh o.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Aw ka hinghaih loe takhi ah ni oh, tiah panoek ah; ka mik mah hoihhaih roe hnu mak ai boeh.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Vaihi kai hnu kaminawk mah, kai na hnu o let mak ai boeh; nang khet naah, ka om mak ai boeh.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 Anih loe angmah im ah amlaem let mak ai boeh; a ohhaih ahmuen mah doeh anih to panoek mak ai boeh.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 To pongah pakha hae kang sumh mak ai; patangkhang ka muithla hoiah lok ka thuih moe, khosak kasae ka hinghaih hoiah lok ka thuih han.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Kai loe tuipui ah maw ka oh, tuipui thung ih tanga pui ah maw ka oh moe, kai toepkung na suek?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Ka iihkhun mah kamongah anghaksak ueloe, kang song naah ka nathaih hoikhang tih mue, tiah ka poek,
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 to naah amaang sae mah kai ang pazih, hnuksakhaih mah ang tasoehsak;
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 to pongah ka hing pongah loe, tahnong panamh moe, duek to ka koeh kue boeh.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Ka hinghaih hae ka panuet; ka hing poe mak ai; kaimabueng na omsak ah; ka hinghaih aninawk loe avanghaih tidoeh om ai.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Kami loe kawbangah maw oh moe, anih to na pakoeh? Anih to na poek?
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 Anih to akhawnbang kruek na paqaih thuih moe, anih to na tanoek tuektuek?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Kai caeh taak ai ah nasetto maw na oh han vop, kaimah ih tamtui paaeh karoek to, kaimabueng nang omsak mak ai maw?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Aw kaminawk toepkung, kai loe ka zae boeh maw? Na hmaa ah timaw ka sak? Tipongah kaimah han hmuenzit ah ka oh hanah, kah han na patoep ih hmuen ah nang suek loe?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Tipongah ka sakpazaehaih nang tahmen ai, ka zaehaih doeh nang takhoe pae ving ai loe? Kai loe vaihi maiphu pongah kang song han boeh; akhawnbangah nang pakrong tih, toe ka om mak ai boeh, tiah a naa.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
