Deuteronomy 1
1 Hae lok loe Paran, Tophel, Laban, Hazeroth hoi Dihazab vangpui salak, Jordan vapui zaeh ih praezaek, Zuph vangpui hma ih azawn ah, Mosi mah Israel kaminawk khaeah thuih ih lok ah oh.
Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
2 Seir mae lam hoi caeh naah Horeb hoi Kadesh-Barnea karoek to ni hatlaito akra.
(Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
3 Mosi mah saning qui pali, khrah hatlaito, amtong tangsuekhaih niah, Angraeng mah Israel kaminawk khaeah thuih pae han paek ih loknawk boih to thuih pae;
В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
4 Heshbon vangpui ah kaom, Amor siangpahrang Sihon hoi Edrei prae, Ashtaroth vangpui ah kaom, Bashan siangpahrang Og to hum pacoeng,
след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
5 Jordan vapui zaeh ih Moab prae ah Mosi mah hae kaalok hae taphong pae;
Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
6 aicae Angraeng Sithaw mah Horeb ah aicae khaeah hae tiah thuih; hae mae ah saning sawk parai ah na oh o boeh:
Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
7 na oh o haih ahmuen hoiah angqoi oh loe, Amor kaminawk ohhaih mae, to mae hoi kanghnai ahmuennawk boih, tangtling ahmuen, mae nui ih ahmuen, azawn ih ahmuen, aloih bang ih prae, tuipui taeng ih ahmuennawk, Kanaan kaminawk ih prae, Lebanon mae hoi kalen parai vapui, Euphrates vapui khoek to caeh oh;
Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
8 khenah, prae loe nangcae hma ah ka suek boeh; caeh oh loe, Angraeng mah nam panawk, Abraham, Issak, Jakob hoi a caanawk khaeah ka paek han, tiah thuih ih lok baktih toengah prae to toep oh, tiah a naa.
Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
9 To nathuem ah, Kaimah buengah loe nangcae ih tok to ka phaw thai laek mak ai, tiah kang thuih o boeh.
В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
10 Na Angraeng Sithaw mah nangcae ang pung o sak boeh; khenah, nangcae loe vaihi van ih cakaeh zetto nang pung o boeh.
Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
11 Nam panawk ih Angraeng Sithaw mah nangcae to alet sangto pungsak nasoe loe, a thuih ih lok baktih toengah, nangcae tahamhoihaih paek nasoe!
(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
12 Nangcae lokpunghaih, kazit nangcae ih hmuen hoi nangcae lok aekhaih to kawbang maw kaimah buengah ka phaw thai tih?
Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?
13 Palungha kami, panoekhaih tawn kami hoi ahmin amthang kaminawk to nangmacae acaeng thung hoiah qoi oh, nihcae to nangcae ukkung ah kang suek pae han, tiah kang naa o.
Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
14 To naah nangcae mah, Sak han nang thuih o ih hmuen loe hoih parai, tiah nang pathim o.
И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.
15 To pongah nangcae acaeng zaehoikung, palungha kaminawk hoi ahmin kamthang kaminawk to ka qoih moe, nangcae zaehoikung, kami sangto zaehoikung, kami cumvaito zaehoikung, kami qui pangato zaehoikung, kami hato zaehoikung tiah kang suek pae o.
Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
16 To naah lokcaekkungnawk khaeah, Nam nawkamyanawk ih lok to tahngaih moe, nangmacae hoi nawnto kaom nawkamyanawk hoi angvinnawk nuiah toenghaih hoi lokcaek o hanah ka thuih pae.
И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
17 Lok na caek o naah mikhmai khen o hmah; kalen doeh, kathoeng doeh, kangvan ah lok to tahngai pae oh; kawbaktih kami doeh zii o hmah; lokcaekhaih loe Sithaw ih ni; nangcae han rai parai nahaeloe, kai khaeah na sin oh; kai mah kang tahngaih pae o han.
В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.
18 To nathuem ah na sak o han koi hmuennawk to kang thuih o boih boeh.
И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
19 Aicae loe Angraeng Sithaw mah paek ih lok baktih toengah, Horeb hoiah a tacawt o moe, Amor kaminawk ih prae hoi kamtueng, kakawk parai moe, zitthok praezaek loklam hoiah a caeh o pacoengah, Kadesh-Barnea ahmuen to a phak o.
Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.
20 To naah kai mah nangcae khaeah, Aicae Angraeng Sithaw mah aicae han paek ih Amor kaminawk ih prae to a phak o boeh.
И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.
21 Khenah, nangcae Angraeng Sithaw mah prae to na hma ah ang suek pae o boeh; nam panawk ih Angraeng Sithaw mah thuih ih lok baktih toengah, caeh oh loe, prae to atoep oh; zii o hmah loe, palung doeh boeng o hmah, tiah kang naa o.
Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
22 To naah ka taengah nang zoh o boih moe, Prae khet hanah, aicae hma ah kami patoeh si, nihcae mah aicae hanah prae to khen o nasoe loe, naa bang ih loklam ah maw a caeh o moe, naa ih vangpui ah maw a pha o tih, tito nihcae mah na thui o nasoe, tiah nang naa o.
Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
23 Na thuih o ih lok loe hoih, tiah ka poek; to pongah nangmacae acaeng maeto thung hoi kami maeto, sangqum boih ah hatlai hnetto ka qoih;
Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24 nihcae loe amsak o moe, mae nuiah caeh o tahang; Eshkol azawn to a phak o pacoengah, prae to a khet o.
И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
25 To prae thung ih thingthai qumponawk to aicae han a sinh o moe, aicae Angraeng Sithaw mah paek ih prae loe, hoih parai, tiah lok ang palaem o.
И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
26 Toe na caeh o tahang ai; na Angraeng Sithaw mah paek ih lok to na aek o.
Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
27 Na oh o haih kahni imthung ah na laisaep o; Angraeng mah aicae hnukma pongah, Amor kaminawk ban ah paek moe, nihcae humsak han ih ni Izip prae thung hoiah aicae hae ang hoih.
Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
28 Naa bangah maw a caeh o han boeh? Nawkamyanawk mah, To prae kaminawk loe aicae pongah thacak o moe, sang o kue; vangpuinawk doeh van khoek to kapha sipae hoiah a thungh o; to prae thungah Anak kaminawk oh o, tiah thuih o pongah, kaicae palung ang boeng o sak, tiah na thuih o.
Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
29 To naah kai mah, Mawn o hmah; nihcae to zii o hmah;
Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
30 nangcae hma ah na Angraeng Sithaw to caeh ueloe, nangcae mikhnuk ah Izip prae ah sak ih hmuen baktih toengah, anih mah nangcae hanah misa na tuh pae tih;
Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
31 ampa maeto mah a caa to moek baktih toengah, hae ahmuen karoek to, na caeh o haih praezaek loklam ah, na Angraeng Sithaw mah kawbangah maw ang moek o, tito na hnuk o boeh, to tiah anih mah nangcae han misatuk abom tih, tiah kang thuih o.
и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
32 Hae tiah oh pacoengah doeh, na Angraeng Sithaw to na tang o ai,
А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
33 kahni im sak han ih ahmuen to anih mah ang pakrong pae, na caeh o haih loklam to patuek hanah, aqum ah hmaithaw hoiah ang toeh o moe, khodai ah tamai hoiah nangcae hma ah a caeh.
Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
34 Na thuih o ih loknawk Angraeng mah thaih naah, palungphui moe, lokkamhaih a sak;
А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
35 hae ih kasae caanawk loe, nam panawk khaeah paek han lokkam ih kahoih prae to mi mah doeh hnu o mak ai.
Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
36 Jephunneh capa Kaleb khue mah ni, hnu tih; anih loe palungthin boih hoiah Angraeng hnukah bang pongah, khok hoi a cawh ih prae to, angmah hoi a caanawk khaeah ka paek han, tiah a thuih.
освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
37 Nangcae pongah ka nuiah Angraeng palungphui moe, Nang doeh to ahmuen ah na kun mak ai;
Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
38 toe na taengah angdoe, Nun capa Joshua loe akun tih; anih loe Israel kaminawk qawktoepkung ah oh pongah, anih to thapaek ah.
Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.
39 Toe misanawk mah lomh o tih, tiah na thuih o ih nawktanawk hoi to nathuem ah kasae kahoih mathaih tawn ai, na caanawk ni prae thungah akun o tih; nihcae mah qawk ah toep o hanah, nihcae khaeah ka paek han.
При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.
40 Toe nangcae loe angqoi oh loe, tuipui kathim caehhaih loklam hoiah praezaek ah caeh oh, tiah ang naa.
Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
41 To naah nangcae mah kai khaeah, Angraeng hmaa ah ka zae o moeng boeh pongah, ka caeh o tahang moe, Angraeng mah paek ih lok baktih toengah, misa ka tuk o han, tiah nang thuih o. Kami boih maiphaw maica hoiah amthoep o moe, mae nuiah caeh hanah amsak o.
Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
42 Toe Angraeng mah kai khaeah, Misatuk hanah caeh o tahang hmah; nangcae khaeah ka om mak ai; na misanawk mah nangcae to pazawk tih, tiah thui paeh, tiah ang naa.
А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
43 To pongah ni lok kang thuih o; toe na tahngai o ai; Angraeng mah paek ih lok to na aek o moe, mae nuiah na caeh o tahang nganga.
Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
44 To naah mae nuiah kaom Amor kaminawk to angzoh o moe, nangcae to ang tuk o; khoimi mah patom ih baktih toengah ang patom o; Seir mae hoiah Hormah karoek to ang patom o moe, ang hum o.
Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
45 To pacoengah Seir hoiah Hormah ah nam laem o let moe, Angraeng hmaa ah na qah o; toe na qah o haih lok to Angraeng mah tahngai ai, naa doeh patueng ai.
И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
46 To pongah Kadesh ah atue kasawk ah na oh o, to tiah atue na patoh o boih.
Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.
