Захария 7

1 И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, месец Халев.

And it came to pass in the fourth year of Darius the king, [that] the word of the Lord came to Zacharias on the fourth [day] of the ninth month, which is Chaseleu.

2 А жителите на Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,

And Sarasar and Arbeseer the king and his men sent to Bethel, and [that] to propitiate the Lord,

3 и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкова години?

speaking to the priests that were in the house of the Lord Almighty, and to the prophets, saying, The holy offering has come in hither in the fifth month, as it has done already many years.

4 Тогава словото на Господа на Силите дойде към мене и рече:

And the word of the Lord of hosts came to me, saying,

5 Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?

Speak to the whole people of the land, and to the priests, saying, Though ye fasted or lamented in the fifth or seventh [months] (yea, behold, these seventy years) have ye at all fasted to me?

6 И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?

And if ye eat or drink, do ye not eat and drink for yourselves?

7 Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?

Are not these the words which the Lord spoke by the former prophets, when Jerusalem was inhabited and in prosperity, and her cities round about her, and the hill country and the low country was inhabited?

8 И Господното слово дойде към Захария и рече:

And the word of the Lord came to Zacharias, saying,

9 Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,

Thus saith the Lord Almighty; Judge righteous judgment, and deal mercifully and compassionately every one with his brother:

10 не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.

and oppress not the widow, or the fatherless, or the stranger, or the poor; and let not one of you remember in his heart the injury of his brother.

11 Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.

But they refused to attend, and madly turned their back, and made their ears heavy, so that they should not hear.

12 Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.

And they made their heart disobedient, so as not to hearken to my law, and the words which the Lord Almighty sent forth by his Spirit by the former prophets: so there was great wrath from the Lord Almighty.

13 Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;

And it shall come to pass, [that] as he spoke, and they hearkened not, so they shall cry, and I will not hearken, saith the Lord Almighty.

14 но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.

And I will cast them out among all the nations, whom they know not; and the land behind them shall be made utterly destitute of any going through or returning: yea they have made the choice land a desolation.