Захария 4

1 И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.

Pea naʻe toe haʻu ʻae ʻāngelo naʻa ma talanoa mo au, ʻo ne fafangu au, ʻo hangē ko e fafangu ha taha ʻoku mohe.

2 И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седем светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,

Pea naʻa ne pehē kiate au, “Ko e hā ʻoku ke sio ki ai?” Pea naʻaku pehē ʻeau, “Kuo u sio, pea vakai, ko e tuʻunga maama ko e koula haohaoa pe, mo e ʻaiʻanga lolo ʻi ʻolunga, mo hono tuʻunga maama ʻe fitu ʻi ai, mo e tafeʻanga lolo ʻe fitu ki he tuʻunga maama ʻe fitu, ʻaia ʻoku ʻi hono potu ki ʻolunga:

3 и край него две маслинени дървета, едно отдясно на чашата е едно отляво й.

Pea ʻoku tuʻu vāofi mo ia ʻae ongo ʻakau ko e ʻolive, ko e taha ʻi he potu toʻomataʻu ʻoe ʻaiʻanga lolo, pea ko e taha ʻi hono potu fakatoʻohema.”

4 И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?

Ko ia ne u pehēange ai ki he ʻāngelo naʻa ma talanoa mo au, “ʻE hoku ʻeiki ko e hā ʻena?”

5 И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не зная, господарю мой?

Pea naʻe pehē mai ʻe he ʻāngelo naʻa ma talanoa mo au, “ʻOku ʻikai te ke ʻilo pe ko e hā ʻae ngaahi meʻa na?” Pea naʻaku pehē, “ʻE hoku ʻeiki, ʻoku ʻikai.”

6 Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето, Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;

Pea toki tali mai ʻe ia ʻo ne pehē kiate au, “Ko eni ʻae folofola ʻa Sihova kia Selupepeli, ʻo pehē, ‘ʻOku ʻikai ko ha meʻa ʻi ha kau tau pe ʻi ha mālohi, ka ʻi hoku Laumālie ʻoʻoku, ʻoku pehē ʻe Sihova ʻoe ngaahi kautau.’”

7 Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!

Ko hai koe, ʻE moʻunga māʻolunga? ʻE fakalafalafa hifo koe ʻi he ʻao ʻo Selupepeli: pea ʻe ʻomi ʻe ia ʻae maka tauʻolunga ki ai ʻi he mavava mo e kalanga, ʻo pehē, “Ke ʻi ai ʻae ʻaloʻofa, ke ʻi ai ʻae ʻaloʻofa.”

8 При това, Господното слово дойде към мене и рече:

Naʻe hoko foki ʻae folofola ʻa Sihova kiate au, ʻo pehē,

9 Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.

“Kuo ʻai ʻae tuʻunga ʻoe fale ni ʻe he nima ʻo Selupepeli; pea ʻe fakaʻosi ia foki ʻe hono nima ʻoʻona, pea te mou ʻilo kuo fekau mai au ʻe Sihova ʻoe ngaahi kautau.”

10 Защото кой презира тоя ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, сиреч, тия седем, Които са очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.

He ko hai kuo ne manuki ki he ʻaho ʻoe meʻa siʻi? He te nau fiefia, mo mamata ki he fua fakatonutonu ʻi he nima ʻo Selupepeli. Pea ko e toko fitu na ko e foʻi fofonga ia ʻe fitu ʻo Sihova, ʻaia ʻoku feʻaluʻaki fano ʻi māmani kotoa pē.

11 Тогава отговаряйки ме рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.

Pea naʻaku pehēange ai ʻeau kiate ia, “Ko e hā ʻae ongo ʻakau ʻolive, ʻaia ʻoku ʻi he toʻomataʻu ʻoe tuʻunga maama, pea mo hono toʻohema ʻo ia?”

12 И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като злато?

Pea naʻaku toe pehēange ki ai, “Ko e hā ʻae ongo vaʻa ʻolive ʻena, ʻaia ʻoku lilingi atu mei ai ʻae lolo, ʻi hono tafeʻanga koula ʻe ua?”

13 А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой.

Pea naʻe pehē mai ʻe ia kiate au, “ʻOku ʻikai te ke ʻilo pe ko e hā ʻae ngaahi meʻa na?” Pea ne u pehē, “ʻA hoku ʻeiki ʻoku ʻikai.”

14 Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.

Pea ne toki pehē mai ʻe ia, “Ko e toko ua ʻena kuo pani pea ʻoku na tutuʻu ʻi he ʻao ʻo Sihova ʻo māmani kotoa pē.”