Захария 11

1 Отвори, Ливане, вратите си За да изяде огън кедрите ти.

Fakaava ho ngaahi matapā, ʻe Lepanoni, koeʻuhi ka keina ʻe he afi hoʻo ngaahi sita.

2 Ридай, елхо, защото падна кедърът, Защото отбраните кедри се разрушиха; Ридайте васански дъбове, Защото непристъпният лес се изсече.

‌ʻAe ʻakau ko e fea, tangi; he kuo hinga ʻae sita; he kuo maumauʻi ʻae kau mālohi: ʻioho, ʻe ngaahi ʻoke ʻi Pesani, koeʻuhi kuo tulaki hifo ʻae vao vaine.

3 Гласъ се чува от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха се развали, - Гласът на млади лъвове, които рикаят Понеже Иордановото величие се развали.

‌ʻOku ai ʻae leʻo ʻoe tangi mamahi ʻae kau tauhi; he kuo u maumauʻi ho nāunau: ko e leʻo ʻoe fanga laione mui ʻoku ngungulu; he kuo maumauʻi ʻae fielahi ʻa Sioatani.

4 Така казва Господ моят Бог; Паси стадото обречено на клане,

ʻOku pehē ʻe Sihova, ko hoku ʻOtua; “Fafanga ʻae fanga manu ki he tāmatea;

5 Чиито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,

‌ʻOku tāmateʻi ʻakinautolu ʻekinautolu ʻoku nau ʻonautolu, pea ʻoku nau pehē ʻoku nau tonuhia; pea mo kinautolu ʻoku fakatau ʻakinautolu ʻoku nau pehē, ‘Fakafetaʻi kia Sihova; he ʻoku ou koloaʻia:’ pea naʻa mo ʻenau kau tauhi ʻanautolu, ʻoku ʻikai ʻi ai ha ʻofa kiate kinautolu.

6 Затова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.

He ʻoku pehē ʻe Sihova, “ʻE ʻikai te u toe manavaʻofa ki he kakai ʻoe fonua: kae vakai, te u tukuange ʻae tangata taki taha ki he nima ʻo hono kaungāʻapi, pea ki he nima ʻo hono tuʻi: pea te nau taaʻi ʻae fonua, pea ʻe ʻikai te u fakahaofi ʻakinautolu mei honau nima.”

7 И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

Pea te u fafanga ʻae fanga manu ʻoku tāmatea, ʻio, ʻakimoutolu, ʻae kau masiva ʻi he fanga manu. Naʻaku toʻo kiate au ʻae tokotoko ʻe ua; pea naʻaku fakahingoa ʻae taha ko “Matamatalelei,” pea ko e taha naʻaku fakahingoa ko “Nonoʻo;” pea ne u fafanga ʻae fanga manu.

8 И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.

Naʻaku motuhi foki ʻae kau tauhi ʻe toko tolu ʻi he māhina pe taha; pea naʻe fehiʻa hoku laumālie kiate kinautolu, pea fehiʻa foki honau laumālie kiate au.

9 После рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.

Pea naʻaku toki pehē, “ʻE ʻikai te u kei fafanga ʻakimoutolu: ko ia ʻe mate, tuku pe ke mate; pea ko ia ʻe motuhi, tuku pe ke motuhi atu; pea ko hono toe, tuku ke fekainaki honau kakano.”

10 И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.

“Pea naʻaku toʻo ʻeku tokotoko ko Matamatalelei, pea u tuʻu ua ia, koeʻuhi ke u maumau ʻae fuakava, ʻaia naʻaku fai mo e kakai kotoa pē.

11 И в същия ден, когато биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.

Pea naʻe maumauʻi ia ʻi he ʻaho ko ia: ko ia naʻe ʻilo pau ai ʻe he kau masiva ʻi he fanga manu, ʻakinautolu naʻe tatali kiate au, ko e folofola ia ʻa Sihova.

12 Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, тъй ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.

Pea ne u pehē kiate kinautolu, “Kapau ʻoku lelei kiate kimoutolu, tuku mai haʻaku totongi; pea ka ʻikai, pea ʻoua.” Ko ia naʻa nau fakamamafa ʻeku totongi, ko e konga siliva ʻe tolungofulu.

13 И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена, с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.

Pea naʻe pehē ʻe Sihova kiate au, “Lī ia ki he tufunga ngaohi ipu: ko e totongi lelei ʻaia naʻa nau fakatatau au ki ai.” Pea naʻaku toʻo ʻae konga siliva ʻe tolungofulu, pea lī ia ki he tufunga ngaohi ipu, naʻe ʻi he fale ʻo Sihova.

14 Тогава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.

Hili ia naʻaku tuʻu ua ʻa ʻeku tokotoko ʻe taha ʻaia ko Nonoʻo, koeʻuhi ke u maumauʻi ʻae fakakāinga ʻa Siuta, mo ʻIsileli.”

15 И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.

Pea naʻe pehē ʻe Sihova kiate au, “Toʻo kiate koe ʻae nāunau ʻoe tauhi vale.

16 Защото, ето, Аз ще въздигна пастир, на земята, Който няма да се сеща за изгубените, Нито да търси разпръснатите, Който няма да цели ранената, Нито да пасе здравата Но ще яде месото на тлъстата, И ще разсича копитата им.

He vakai, Te u fakatupu ha tauhi ʻi he fonua, ʻe ʻikai te ne ʻaʻahi kiate kinautolu ʻoku motuhi, pea ʻe ʻikai te ne kumi ʻaia ʻoku kei mui, pe te ne fakamoʻui ʻaia kuo lavea, pea ʻe ʻikai te ne fafanga ʻaia ʻoku taʻefaʻaʻalu: ka te ne kai ʻae kakano ʻo ia ʻoku sino, mo ne haehae ke iikiiki ʻa honau ngeʻesi vaʻe.

17 Горко на безполезния пастир, Който оставя стадото! Меч ще удари върху мишцата му И върху дясното му око, Мишцата му съвсем ще изсъхне, И дясното му око съвсем ще се помрачи.

Malaʻia ki he tauhi taʻeʻaonga, ʻaia ʻoku siʻaki ʻene fanga manu! ʻE tō ʻae heletā ki hono nima, pea mo hono mata toʻomataʻu: ʻe mate ʻaupito ʻa hono nima, pea ʻe fakapoʻuli ʻaupito ʻa hono mata toʻomataʻu.”