Захария 1

1 В осмия месец във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, Син на Варахия, син на Идо и рече:

‌ʻI hono valu ʻoe māhina, mo hono ua ʻoe taʻu ʻa Talaiasi, naʻe hoko mai ʻae folofola ʻa Sihova kia Sakalaia ko e foha ʻo Pelekia, ko e foha ia ʻo Ito, ko e palōfita, ʻo pehē,

2 Господ се разгневи много на бащите ви,

Kuo mamahi ʻaupito ʻa Sihova ki hoʻomou ngaahi tamai.

3 Затова кажи им: Така казва Господ на Силите: Върнете се при Мене, казва Господ на Силите: И Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите;

Ko ia ke ke pehē kiate kinautolu, “ʻOku pehē ʻe Sihova ʻoe ngaahi kautau; ‘Tafoki mai ʻakimoutolu kiate au, ʻoku pehē ʻe Sihova ʻoe ngaahi kautau, pea te u tafoki atu au kiate kimoutolu: ʻoku pehē ʻe Sihova ʻoe ngaahi kautau.

4 Не ставайте такива каквито бяха бащите ви, Към които предишните пророци викаха и рекоха: Така казва Господ на Силите: Върнете се сега от нечестивите си пътища, И от лошите си дела; Но те не послушаха, Нито дадоха внимание на Мене, казва Господ.

‌ʻOua te mou hangē ko hoʻomou ngaahi tamai, ʻaia naʻe kalanga ki ai ʻae kau palōfita ʻi muʻa, ʻo pehē, ʻOku pehē ʻe Sihova ʻoe ngaahi kautau, Tafoki mai ʻanai ni mei homou ngaahi hala kovi, mo hoʻomou ngaahi faianga kovi; ka naʻe ʻikai te nau ongoʻi, pe fanongo kiate au, ʻoku pehē ʻe Sihova.

5 Бащите ви где са? И пророците живеят ли вечно?

Ko hoʻomou ngaahi tamai, ko e fē ʻakinautolu? Pea ko e kau palōfita, he ʻoku moʻui ʻakinautolu ke taʻengata?

6 Но думите Ми и повеленията, Които заповядах на слугите Си пророците, Не сполетяха ли бащите ви? И те се обърнаха и рекоха: Както Господ на Силите намисли да постъпи с нас Според постъпките ни и според делата ни, Така е постъпил с нас.

Ka ko ʻeku ngaahi lea, mo ʻeku ngaahi fekau, ʻaia naʻaku tuku ki he kau palōfita, ʻikai naʻa nau hoko ki hoʻomou ngaahi tamai? Pea naʻa nau foki mai, mo nau pehē, Hangē ko ia naʻe finangalo ʻa Sihova ke fai kiate kitautolu, ʻo fakatatau ki hotau ngaahi hala, pea mo ʻetau ngaahi faianga, ko ia pe kuo ne fai kiate kitautolu.’”

7 На двадесет и четвъртия ден от единадесетият месец, който е месец Сават, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо, и рече:

ʻI hono uofulu ma fā ʻoe ʻaho ʻi hono hongofulu ma taha ʻoe māhina, ʻae māhina ko Sipate, ʻi hono ua ʻoe taʻu ʻo Talaiasi, naʻe hoko mai ʻae folofola ʻa Sihova kia Sakalaia, ko e foha ʻo Pelekia, ko e foha ʻo Ito, ko e palōfita, ʻo pehē,

8 Видях нощем, и ето човек който яздеше на червен кон, и стоеше между миртовите дървета, които бяха в едно сенчесто място; и зад него имаше червени, пъстри и бели коне.

Naʻaku mamata ʻi he pō, pea vakai, ko e tangata naʻe heka ki ha hoosi kulokula, pea naʻe tuʻu ia ʻi he lotolotonga ʻoe ngaahi ʻakau ko e maile, ʻaia naʻe ʻi he teleʻa; pea naʻe muimui ʻiate ia ʻae fanga hoosi kulokula, naʻe pulepule mo lavatea.

9 Тогава рекох: Господарю мой, кои са тези? И ангелът, който говореше с мене, ми рече: Аз ще ти покажа кои са тези.

Pea naʻaku pehē ai, “ʻE hoku ʻeiki, ko hai ʻakinautolu na?” Pea naʻe pehē mai ʻe he ʻāngelo naʻa ma talanoa mo au, “Te u fakahā kiate koe ʻa hono ʻuhinga.

10 И човекът, който стоеше между миртите, рече в отговор: Те са ония, които Господ направи да обходят света.

Pea naʻe tali mai ʻe he tangata, ʻaia naʻe tuʻu ʻi he lotolotonga ʻoe ngaahi ʻakau ko e maile, ʻo ne pehē, “Ko kinautolu ʻena kuo fekau atu ʻe Sihova ke feʻaluʻaki fano ʻi māmani.”

11 И проговаряйки на Ангела Господен, който стоеше между миртите, рекох: Ние обходихме света; и, ето, целият свят седи спокойно и е тих.

Pea naʻe tali ʻekinautolu ki he ʻāngelo ʻa Sihova, ʻaia naʻe tuʻu ʻi he lotolotonga ʻoe ngaahi ʻakau ko e maile, ʻo pehē, “Kuo mau feʻaluʻaki fano ʻi māmani, pea vakai, ʻoku nofo lelei pe ʻa māmani kotoa pē, pea ʻoku fiemālie.”

12 Тогава ангелът Господен в отговор рече: Господи на Силите, до кога няма да покажеш милост към Ерусалим и Юдовите градове, против които си негодувал през тия седемдесет години?

Pea naʻe toki tali ʻe he ʻāngelo ʻa Sihova, ʻo pehēange, “ʻE Sihova ʻoe ngaahi kautau, ʻe fēfē hono fuoloa mo hoʻo taʻeʻaloʻofa ki Selūsalema, pea mo e ngaahi kolo ʻo Siuta, ʻaia kuo ke houhau ki ai ʻi he taʻu ni ʻe fitungofulu?”

13 И Господ отговори с добри думи, с утешителни думи, на ангела, който говореше с мене.

Pea naʻe tali ʻaki ʻe Sihova ki he ʻāngelo naʻe talanoa mo au, ʻae ngaahi lea lelei mo e ngaahi lea fakafiemālie.

14 И тъй ангелът, който говореше с мене, ми рече: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион;

Ko ia naʻe pehē ai kiate au ʻe he ʻāngelo naʻa ma talanoa, “Kalanga, ʻa koe ʻo pehē, ʻOku pehē ʻe Sihova ʻoe ngaahi kautau, ʻoku ou fuaʻa koeʻuhi ko Selūsalema, pea mo Saione ʻi he fuaʻa ʻoku lahi.

15 и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на Израиля.

Pea ʻoku ou mamahi ʻaupito ki he ngaahi puleʻanga ʻoku fakafiemālie: he naʻe kei siʻi pe ʻeku mamahi ka naʻa nau fakatupu pe ʻae mamahi.

16 Затова, така казва Господ: Аз съм се върнал с милост към Ерусалим; домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите; и връв ще се опъне върху Ерусалим.

Ko ia ʻoku pehē ai ʻe Sihova; kuo u foki mai mo e ʻaloʻofa ki Selūsalema, ʻe langa hoku fale ʻi ai, ʻoku pehē ʻe Sihova ʻoe ngaahi kautau, pea ʻe falō atu ʻae afo ki Selūsalema.”

17 Извикай още веднъж и речи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще се преливат с благосъстояние; и Господ още ще утеши Сион, и пак ще избере Ерусалим.

Toe kalanga foki, ʻo pehē, “ʻOku pehē ʻe Sihova ʻoe ngaahi kautau; ʻe toe folofolahi atu ʻa hoku ngaahi kolo, ko e meʻa ʻi he monūʻia; pea ʻe toe fakafiemālieʻi ʻe Sihova ʻa Saione, pea te ne toe fili ʻa Selūsalema.”

18 И като подигнах очите си видях, и ето четири рога.

Pea naʻaku toki hanga hake hoku mata, pea u mamata, pea vakai, ko e nifoʻi ʻulu ʻe fā.

19 И рекох на ангела, който говореше с мене: Какви са тия? И той ми отговори: Тия са роговете, които разпръснаха Юда, Израиля и Ерусалим.

Pea ne u fehuʻi ki he ʻāngelo, ʻaia naʻa ma talanoa mo au, “Ko e hā ʻena?” ʻAia naʻa ne pehē mai, “Ko e ngaahi nifo ʻena, ʻaia kuo ne fakahēʻi ʻa Siuta, mo ʻIsileli, pea mo Selūsalema.”

20 Тогава Господ ми показа четирима ковачи.

Pea naʻe fakahā ʻe Sihova kiate au ʻae kau tufunga ʻe toko fā.

21 И рекох: Какво са дошли да правят тия? И в отговор рече: Ония са роговете които разпръснаха Юда тъй че, никой не повдигаше главата си; но тия са дошли да ги уплашат, и да повалят роговете на народите, които подигнаха рог против Юдовата земя за да я разпръснат.

Pea naʻaku pehē ai ʻeau, “Kuo haʻu ʻakinautolu ke fai ʻae hā?” Pea ne folofola mai, ʻo pehē, “Ko e ngaahi nifo ʻena ʻaia ne ne fakahēʻi ʻa Siuta, pea ko ia naʻe ʻikai faʻa hanga hake ʻe ha tangata ʻa hono mata: ka kuo haʻu ʻakinautolu na ke maumauʻi ʻakinautolu, mo lī atu kituʻa ʻae ngaahi nifo ʻoe kau Senitaile, ʻakinautolu naʻe hiki hake honau nifo ki he fonua ʻo Siuta, ko hono fakahēʻi.”