Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Let him kiss me with the kiss of his mouth: for thy breasts are better than wine,
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Smelling sweet of the best ointments. Thy name is as oil poured out: therefore young maidens have loved thee.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Draw me: we will run after thee to the odour of thy ointments. The king hath brought me into his storerooms: we will be glad and rejoice in thee, remembering thy breasts more than wine: the righteous love thee.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
I am black but beautiful, O ye daughters of Jerusalem, as the tents of Cedar, as the curtains of Solomon.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Do not consider me that I am brown, because the sun hath altered my colour: the sons of my mother have fought against me, they have made me the keeper in the vineyards: my vineyard I have not kept.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Shew me, O thou whom my soul loveth, where thou feedest, where thou liest in the midday, lest I begin to wander after the flocks of thy companions.
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
If thou know not thyself, O fairest among women, go forth, and follow after the steps of the flocks, and feed thy kids beside the tents of the shepherds.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
To my company of horsemen, in Pharao’s chariots, have I likened thee, O my love.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Thy cheeks are beautiful as the turtledove’s, thy neck as jewels.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
We will make thee chains of gold, inlaid with silver.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
While the king was at his repose, my spikenard sent forth the odour thereof.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
A bundle of myrrh is my beloved to me, he shall abide between my breasts.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
A cluster of cypress my love is to me, in the vineyards of Engaddi.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Behold thou art fair, O my love, behold thou art fair, thy eyes are as those of doves.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Behold thou art fair, my beloved, and comely. Our bed is flourishing.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
The beams of our houses are of cedar, our rafters of cypress trees.
