Песен на песните 4
1 Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
Behold, thou are fair, my love, behold, thou are fair. Thine eyes are doves behind thy veil. Thy hair is as a flock of goats that lie along the side of mount Gilead.
2 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях
Thy teeth are like a flock of ewes that are newly shorn, which have come up from the washing, of which every one has twins, and none is bereaved among them.
3 Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
Thy lips are like a thread of scarlet, and thy mouth is comely. Thy temples are like a piece of a pomegranate behind thy veil.
4 Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;
Thy neck is like the tower of David built for an armory, on which there hang a thousand bucklers, all the shields of the mighty men.
5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
Thy two breasts are like two fawns that are twins of a roe, which feed among the lilies.
6 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
Until the day is cool, and the shadows flee away, I will get me to the mountain of myrrh, and to the hill of frankincense.
7 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
Thou are all fair, my love, and there is no spot in thee.
8 Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
Come with me from Lebanon, my bride, with me from Lebanon. Look from the top of Amana, from the top of Senir and Hermon, from the lions' dens, from the mountains of the leopards.
9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.
Thou have ravished my heart, my sister, my bride. Thou have ravished my heart with one of thine eyes, with one chain of thy neck.
10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
How fair is thy love, my sister, my bride! How much better is thy love than wine, and the fragrance of thine oils than all manner of spices!
11 От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
Thy lips, O my bride, drop the honeycomb. Honey and milk are under thy tongue, and the smell of thy garments is like the smell of Lebanon.
12 Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.
A garden shut up is my sister, my bride, a spring shut up, a fountain sealed.
13 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
Thy shoots are an orchard of pomegranates, with precious fruits, henna with spikenard plants,
14 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
spikenard and saffron, calamus and cinnamon, with all trees of frankincense, myrrh and aloes, with all the chief spices.
15 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.
Thou are a fountain of gardens, a well of living waters, and flowing streams from Lebanon.
16 Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
Awake, O north wind, and come, thou south, blow upon my garden, that the spices of it may flow out. Let my beloved come into his garden, and eat his precious fruits.
