Римляни 14

1 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,

And him who is weak in the faith receive ye — not to determinations of reasonings;

2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.

one doth believe that he may eat all things — and he who is weak doth eat herbs;

3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

let not him who is eating despise him who is not eating: and let not him who is not eating judge him who is eating, for God did receive him.

4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

Thou — who art thou that art judging another's domestic? to his own master he doth stand or fall; and he shall be made to stand, for God is able to make him stand.

5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

One doth judge one day above another, and another doth judge every day [alike]; let each in his own mind be fully assured.

6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

He who is regarding the day, to the Lord he doth regard [it], and he who is not regarding the day, to the Lord he doth not regard [it]. He who is eating, to the Lord he doth eat, for he doth give thanks to God; and he who is not eating, to the Lord he doth not eat, and doth give thanks to God.

7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

For none of us to himself doth live, and none to himself doth die;

8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

for both, if we may live, to the Lord we live; if also we may die, to the Lord we die; both then if we may live, also if we may die, we are the Lord's;

9 Защото Христос затова умря и оживя

for because of this Christ both died and rose again, and lived again, that both of dead and of living he may be Lord.

10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

And thou, why dost thou judge thy brother? or again, thou, why dost thou set at nought thy brother? for we shall all stand at the tribunal of the Christ;

11 Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"

for it hath been written, 'I live! saith the Lord — to Me bow shall every knee, and every tongue shall confess to God;'

12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

so, then, each of us concerning himself shall give reckoning to God;

13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това

no longer, therefore, may we judge one another, but this judge ye rather, not to put a stumbling-stone before the brother, or an offence.

14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

I have known, and am persuaded, in the Lord Jesus, that nothing [is] unclean of itself, except to him who is reckoning anything to be unclean — to that one [it is] unclean;

15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

and if through victuals thy brother is grieved, no more dost thou walk according to love; do not with thy victuals destroy that one for whom Christ died.

16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,

Let not, then, your good be evil spoken of,

17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

for the reign of God is not eating and drinking, but righteousness, and peace, and joy in the Holy Spirit;

18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

for he who in these things is serving the Christ, [is] acceptable to God and approved of men.

19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

So, then, the things of peace may we pursue, and the things of building up one another;

20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.

for the sake of victuals cast not down the work of God; all things, indeed, [are] pure, but evil [is] to the man who is eating through stumbling.

21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].

Right [it is] not to eat flesh, nor to drink wine, nor to [do anything] in which thy brother doth stumble, or is made to fall, or is weak.

22 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

Thou hast faith! to thyself have [it] before God; happy is he who is not judging himself in what he doth approve,

23 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.

and he who is making a difference, if he may eat, hath been condemned, because [it is] not of faith; and all that [is] not of faith is sin.