Римляни 14

1 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,

To him who is feeble in the faith, reach forth the hand. And be not divided in your thoughts.

2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.

For one man believeth, that he may eat every thing: and he that is feeble, eateth herbs.

3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

And he that eateth, should not despise him that eateth not; and he that eateth not, should not judge him that eateth, for God hath received him.

4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

Who art thou, that thou judgest a servant not thine; and who, if he standeth, he standeth to his Lord; and if he falleth, he falleth to his Lord? But he will assuredly stand; for his Lord hath power to establish him.

5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

One man discriminateth between days; and another judgeth all days alike. But let every one be sure, in regard to his knowledge.

6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

He that esteemeth a day, esteemeth it for his Lord: and he that esteemeth not a day, for his Lord, he doth not esteem it. And he that eateth, eateth to his Lord, and giveth thanks to God: and he that eateth not, to his Lord he eateth not, and giveth thanks to God.

7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

For there is not one of us, who liveth for himself: and there is not one, who dieth for himself.

8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

Because, if we live, to our Lord it is we live; or if we die, to our Lord it is we die. Whether we live, therefore, or whether we die, we are our Lord's.

9 Защото Христос затова умря и оживя

Moreover, for this cause Messiah died, and revived, and arose; that he might be Lord of the dead and of the living.

10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

But thou, why dost thou judge thy brother? or, why dost thou despise thy brother? For we must all stand before the judgment seat of Messiah,

11 Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"

as it is written: As I live, saith the Lord, to me every knee shall bow; and to me every tongue shall give praise.

12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

So then, every one of us must give account of himself to God.

13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това

Henceforth, judge ye not one another; but rather, judge ye this, that thou erect not a stumbling-block for thy brother.

14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

I know indeed, and am persuaded by the Lord Jesus, that there is nothing which is unclean in itself; but to him who thinketh any thing to be unclean, to him only it is defiled.

15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

But if thou grievest thy brother, because of food, thou walkest not in love. On account of food, destroy not him for whom Messiah died.

16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,

And let not our good thing be matter of reproach.

17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

For the kingdom of God, is not food and drink; but is righteousness, and peace, and joy in the Holy Spirit.

18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

For he who is in these things a servant of Messiah, is pleasing to God, and approved before men.

19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

Now let us strive after peace, and after the edification of one another.

20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.

And let us not, on account of food, destroy the work of God. For every thing is, indeed, pure; yet it is evil, to the man who eateth with stumbling.

21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].

It is proper, that we neither eat flesh, nor drink wine, nor do any thing, whereby our brother is stumbled.

22 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

Thou art one in whom there is faith; keep it to thyself, before God. Blessed is he, who doth not condemn himself, in that thing which he alloweth.

23 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.

For he who eateth and doubteth, is condemned; because he eateth not in faith. For every thing which is not of faith, is sin.