Римляни 14
1 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,
Accept those who are still struggling to trust in God, and don't get into arguments over personal opinions.
2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.
One person may believe they can eat anything, while another whose trust is weak only eats vegetables.
3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
Those who eat anything must not look down on those who won't, and those who won't eat must not criticize those who do—for God has accepted them both.
4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
What right do you have to judge someone else's servant? It's their own master who decides whether they are right or wrong. With the Lord's help they will be able to take their stand for right.
5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
Some people consider some days more important than others, while others consider each day the same. Everyone should be completely convinced in their own minds.
6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
Those who respect a special day do so for the Lord; and those who eat without worrying do so for the Lord since they give thanks to God; while those who avoid eating certain things do so for the Lord, and they also give thanks to God.
7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
None of us live for ourselves, or die for ourselves.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
If we live, we live for the Lord, or if we die, we die for the Lord—so whether we live or die, we belong to the Lord.
9 Защото Христос затова умря и оживя
This was the reason Christ died and came back to life—so that he could be the Lord of both the dead and the living.
10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
So why do you criticize your fellow-believer? Why do you despise your fellow-believer? For all of us will stand before God's throne of judgment.
11 Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"
For the Scriptures say, “‘As surely as I am alive,’ the Lord says, ‘Every knee shall bow before me, and every tongue will declare that I am God.’”
12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
So every one of us will have to explain ourselves to God.
13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това
Therefore let's not judge each other anymore, but decide to do this instead—we won't put obstacles in the way of fellow-believers, or cause them to fall.
14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
I'm certain—persuaded by the Lord Jesus—that nothing in itself is ceremonially unclean. But if someone considers it to be unclean, to them it is unclean.
15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
If your fellow-believer is hurt by you over matters of food, then you're no longer behaving in a loving way. Don't destroy someone for whom Christ died by the food you choose to eat.
16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,
Don't let the good things you do be misrepresented—
17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
for God's kingdom is not about eating and drinking, but about living right, having peace and joy in the Holy Spirit.
18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
Anyone who serves Christ in this way pleases God, and is appreciated by others.
19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
So let's pursue the path of peace, and find ways to encourage each other.
20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
Don't destroy the work of God with arguments over food. Everything is clean—but it would be wrong to eat and offend others.
21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].
It's better not to eat meat or drink wine or anything else that would cause your fellow-believer to stumble.
22 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
What you personally believe is between you and God. Happy are those who don't condemn themselves for doing what they think is right!
23 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.
But if you have doubts whether it's right or wrong to eat something, then you shouldn't, because you're not convinced it's right. Whatever isn't based on conviction is sin.
