Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Canción: Salmo para los hijos de Coré: al Músico principal: para cantar sobre Mahalath: Masquil de Hemán Ezrahita. OH Jehová, Dios de mi salud, día y noche clamo delante de ti.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Entre mi oración en tu presencia: inclina tu oído á mi clamor.
Porque mi alma está harta de males, y mi vida cercana al sepulcro. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Soy contado con los que descienden al hoyo, soy como hombre sin fuerza:
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Libre entre los muertos, como los matados que yacen en el sepulcro, que no te acuerdas más de ellos, y que son cortados de tu mano.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Hasme puesto en el hoyo profundo, en tinieblas, en honduras.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Sobre mí se ha acostado tu ira, y me has afligido con todas tus ondas. (Selah)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Has alejado de mí mis conocidos: hasme puesto por abominación á ellos: encerrado estoy, y no puedo salir.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Mis ojos enfermaron á causa de mi aflicción: hete llamado, oh Jehová, cada día; he extendido á ti mis manos.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
¿Harás tú milagro á los muertos? ¿levantaránse los muertos para alabarte? (Selah)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
¿Será contada en el sepulcro tu misericordia, ó tu verdad en la perdición?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
¿Será conocida en las tinieblas tu maravilla, ni tu justicia en la tierra del olvido?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Mas yo á ti he clamado, oh Jehová; y de mañana mi oración te previno.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
¿Por qué, oh Jehová, desechas mi alma? ¿por qué escondes de mí tu rostro?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Yo soy afligido y menesteroso: desde la mocedad he llevado tus terrores, he estado medroso.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Sobre mí han pasado tus iras; tus espantos me han cortado.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Hanme rodeado como aguas de continuo; hanme cercado á una.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Has alejado de mí el amigo y el compañero; y mis conocidos [se esconden] en la tiniebla.
