Псалми 81
1 За първия певец, на гетския инструмент. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
For the end, a Psalm for Asaph, concerning the wine-presses. Rejoice ye in God our helper; shout aloud to the God of Jacob.
2 Запейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.
Take a psalm, and produce the timbrel, the pleasant psaltery with the harp.
3 Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
Blow the trumpet at the new moon, in the glorious day of your feast.
4 Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
For [this] is an ordinance for Israel, and a statute of the God of Jacob.
5 Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
He made it [to be] a testimony in Joseph, when he came forth out of the land of Egypt: he heard a language which he understood not.
6 Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
He removed his back from burdens: his hands slaved in making the baskets.
7 В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села)
Thou didst call upon me in trouble, and I delivered thee; I heard thee in the secret place of the storm: I proved thee at the water of Strife. (Pause)
8 Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
Hear, my people, and I will speak to thee, O Israel; and I will testify to thee: if thou wilt hearken to me;
9 Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
there shall be no new god in thee; neither shalt thou worship a strange god.
10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
For I am the Lord thy God, that brought thee out of the land of Egypt: open thy mouth wide, and I will fill it.
11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
But my people hearkened not to my voice; and Israel gave no heed to me.
12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
So I let them go after the ways of their own hearts: they will go on in their own ways.
13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
If my people had hearkened to me, if Israel had walked in my ways,
14 Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
I should have put down their enemies very quickly, and should have laid my hand upon those that afflicted them.
15 Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
The Lord's enemies [should have] lied to him: but their time shall be for ever.
16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
And he fed them with the fat of wheat; and satisfied them with honey out of the rock.
