Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Maskil de Asaf. Escucha, pueblo mío, mi enseñanza; presta oído a las palabras de mis labios.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Voy a abrir mi boca en un poema, y evocaré escondidas lecciones del pasado.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Lo que hemos oído y aprendido, lo que nos han contado nuestros padres,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
no lo ocultaremos a sus hijos; relataremos a la generación venidera las glorias de Yahvé y su poderío, y las maravillas que Él hizo.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Porque Él, habiendo dado testimonio a Jacob, y establecido una ley en Israel, mandó a nuestros padres enseñarlo a sus hijos,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
para que lo supiera la generación siguiente, y a su vez los hijos nacidos de esta lo narrasen a sus propios hijos;
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
de suerte que pongan en Dios su confianza, no olvidando los beneficios de Yahvé y observando sus mandamientos;
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
para que no vengan a ser como sus padres, una raza indócil y contumaz; generación que no tuvo el corazón sencillo ni el espíritu fiel a Dios.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Los hijos de Efraím, muy diestros arqueros, volvieron las espaldas en el día de la batalla;
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
no guardaron la alianza con Dios, rehusaron seguir su ley;
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
olvidaron sus obras y las maravillas que hizo ante los ojos de ellos.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
A la vista de sus padres Él había hecho prodigios en el país de Egipto, en los campos de Tanis.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Dividió el mar por medio, y los hizo pasar, sosteniendo las aguas como un muro.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
De día los guiaba con la nube y toda la noche con un resplandor de fuego.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Hendió la roca en el desierto, y les dio de beber aguas copiosísimas.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Sacó torrentes de la peña, hizo salir aguas como ríos.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Mas ellos continuaron pecando contra Él, resistiendo al Altísimo en el yermo;
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
tentaron a Dios en sus corazones, pidiendo comida según su antojo.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Y hablando mal de Dios, dijeron: “¿Podrá Dios prepararnos una mesa en el desierto?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Cierto es que hirió la peña, y brotaron aguas y corrieron torrentes; mas ¿podrá también dar pan y proveer de carne a su pueblo?”
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Yahvé lo oyó y se indignó; su fuego se encendió contra Jacob, y subió de punto su ira contra Israel,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
porque no creyeron a Dios, ni confiaron en su auxilio.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Con todo, ordenó a las nubes en lo alto, abrió las puertas del cielo,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
y llovió sobre ellos maná para su sustento, dándoles trigo del cielo.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Pan de fuertes comió el hombre, les envió comida hasta hartarlos.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Después levantó el viento solano en el cielo, guio con su poder el ábrego,
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
y llovió sobre ellos carne tanta como el polvo; aves volátiles como arena del mar
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
cayeron en su campamento, en derredor de sus tiendas.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Y comieron y se hartaron. Así Él les dio lo que habían deseado.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Mas no bien satisfecho su apetito, y estando el manjar aún en su boca,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
se alzó contra ellos la ira de Dios, e hizo estragos entre los más fuertes, y abatió a la flor de Israel.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Sin embargo, pecaron de nuevo, y no dieron crédito a sus milagros.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Y Él consumió sus días en un soplo, y sus años con repentinas calamidades.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Cuando les enviaba la muerte, entonces recurrían a Él, y volvían a convertirse a Dios,
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
recordando que Dios era su roca, y el Altísimo su Libertador.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Pero lo lisonjeaban con su boca, y con su lengua le mentían;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
su corazón no era sincero para con Él, y no permanecieron fieles a su alianza.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Él, no obstante, en su misericordia, les perdonaba su culpa, y no los exterminaba. Muchas veces contuvo su ira, y no permitió que se desahogase toda su indignación,
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
acordándose de que eran carne, un soplo que se va y no vuelve.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
¡Cuántas veces lo provocaron en el desierto; cuántas lo irritaron en aquella soledad!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Y no cesaban de tentar a Dios, de afligir al Santo de Israel.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
No se acordaban ya de su mano, de aquel día en que los libertó del poder del opresor,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
cuando Él ostentó sus prodigios en Egipto, y sus maravillas en los campos de Tanis,
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
trocando en sangre sus ríos y sus canales, para que no bebiesen;
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
enviando contra ellos unos tábanos que los devoraban, y ranas que los infectaron;
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
entregando sus cosechas a la oruga, y el fruto de su trabajo a la langosta;
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
destruyendo con el granizo sus viñas, y con heladas sus higueras;
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
librando a la peste sus manadas, y sus rebaños al contagio;
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
desatando contra ellos el ardor de su ira, su indignación, el furor, el castigo: un tropel de ejecutores de calamidad;
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
dando libre paso a su saña, y entregando a ellos mismos a la peste, sin perdonar sus propias vidas,
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
y matando a todo primogénito en Egipto, las primicias del vigor en las tiendas de Cam.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
Ni recordaban cuando como ovejas sacó a los de su pueblo, y los guio como un rebaño por el desierto,
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
y los condujo con seguridad y sin temor, mientras sepultaba a sus enemigos en el mar.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Y los llevó a su tierra santa, a los montes que conquistó su diestra;
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
expulsó ante ellos a los gentiles, en suertes repartió la heredad de estos, y en sus pabellones hizo habitar a las tribus de Israel.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Pero ellos aun tentaron y provocaron al Dios Altísimo, y no guardaron sus mandamientos.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Apostataron y fueron traidores, como sus padres; fallaron como un arco torcido.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Lo movieron a ira con sus lugares altos, y con sus esculturas le excitaron los celos.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Ardió con esto el furor de Dios; acerbamente apartó de sí a Israel,
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
y abandonó el Tabernáculo de Silo, la morada que tenía entre los hombres.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Abandonó al cautiverio su fortaleza, y su gloria en manos del adversario.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Entregó su pueblo a la espada, y se irritó contra su herencia.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
El fuego devoró a sus jóvenes, y sus doncellas no fueron desposadas.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
A cuchillo cayeron sus sacerdotes, y sus viudas no los lloraron.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
El Señor despertó entonces como de un sueño -cual gigante adormecido por el vino-
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
e hirió a los enemigos en la zaga, cubriéndolos de ignominia para siempre.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Mas reprobó la tienda de José, y a la tribu de Efraím no la eligió,
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
y prefirió a la tribu de Judá, el monte Sión, su predilecto.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Y levantó, como cielo, su santuario, como la tierra, que fundó para siempre.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Y escogió a su siervo David, sacándolo de entre los rebaños de ovejas;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
detrás de las que amamantaban lo llamó, para que apacentase a Jacob, su pueblo, y a Israel, su heredad.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Y él los apacentó con sencillez de corazón, y los guio con la destreza de sus manos.
