Псалми 56

1 За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

Oh ʼElohim, ten compasión de mí, Porque el hombre me pisotea, me devora, Me oprime y me combate todo el día.

2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

Los que me asaltan me pisotean todo el día, Porque son muchos los que con soberbia pelean contra mí.

3 Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.

El día cuando temo, confío en Ti.

4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

En ʼElohim, la Palabra de Quien alabo, En ʼElohim confío, no temeré. ¿Qué puede hacerme el hombre?

5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

Todo el día pervierten mis palabras. Contra mí son todos sus pensamientos para mal.

6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

Conspiran, acechan, observan atentamente mis pasos en acecho de mi vida.

7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

Pésalos a causa de su perversidad. Con furia derriba los pueblos, oh ʼElohim.

8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

Tomaste en cuenta mis huidas. Coloca mis lágrimas en tu botella. ¿No están ellas en tu rollo?

9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

El día cuando yo te invoque retrocederán mis enemigos. Esto sé porque ʼElohim está a mi favor.

10 Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

Oh ʼElohim, tu Palabra alabo, Oh Yavé, tu Palabra alabo.

11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

En ʼElohim confié, no temeré. ¿Qué puede hacerme el hombre?

12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.

Oh ʼElohim, sobre mí están los votos. Te pagaré ofrendas de acción de gracias,

13 Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

Porque libraste mi vida de la muerte Y mis pies de tropezar, Para que ande delante de ʼElohim En la luz de los que viven.