Псалми 44

1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Al maestro de coro. De los hijos de Coré. Maskil. Oímos, oh Dios, con nuestros oídos, nos contaron nuestros padres, los prodigios que hiciste en sus días, en los días antiguos.

2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Tú, con tu mano, expulsando pueblos gentiles, los plantaste a ellos; destruyendo naciones, a ellos los propagaste.

3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

Pues no por su espada ocuparon la tierra, ni su brazo les dio la victoria; fue tu diestra y tu brazo, y la luz de tu rostro; porque Tú los amabas.

4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

Tú eres mi Rey, mi Dios, Tú, el que dio la victoria a Jacob.

5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

Por Ti batimos a nuestros enemigos; y en nombre tuyo hollamos a los que se levantaron contra nosotros.

6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

Porque no en mi arco puse mi confianza, ni me salvó mi espada,

7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

sino que Tú nos has salvado de nuestros adversarios, y has confundido a los que nos odian.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)

En Dios nos gloriábamos cada día, y continuamente celebrábamos tu Nombre.

9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

Pero ahora Tú nos has repelido y humillado; ya no sales, oh Dios, con nuestros ejércitos.

10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

Nos hiciste ceder ante nuestros enemigos, y los que nos odian nos han saqueado como han querido.

11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

Nos entregaste como ovejas destinadas al matadero, y nos desparramaste entre los gentiles.

12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

Vendiste a tu pueblo sin precio, y no sacaste gran provecho de esa venta.

13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

Nos hiciste el escarnio de nuestros vecinos, la irrisión y el ludibrio de los que nos rodean.

14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

Nos convertiste en fábula de los gentiles, y recibimos de los pueblos meneos de cabeza.

15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

Todo el día tengo ante los ojos mi ignominia, y la confusión cubre mi rostro,

16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

a los gritos del que me insulta y envilece, a la vista del enemigo, ávido de venganza.

17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

Todo esto ha venido sobre nosotros, mas no nos hemos olvidado de Ti, ni hemos quebrantado el pacto hecho contigo.

18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

No volvió atrás nuestro corazón, ni nuestro paso se apartó de tu camino,

19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

cuando nos aplastaste en un lugar de chacales y nos cubriste con sombras de muerte.

20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

Si nos hubiéramos olvidado del nombre de nuestro Dios, extendiendo nuestras manos a un Dios extraño,

21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

¿no lo habría averiguado Dios, Él, que conoce los secretos del corazón?

22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

Mas por tu causa somos ahora carneados cada día, tenidos como ovejas de matadero.

23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

Despierta, Señor. ¿Por qué duermes? Levántate; no nos deseches para siempre.

24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

¿Por qué ocultas tu rostro? ¿Te olvidas de nuestra miseria y de nuestra opresión?

25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

Agobiada hasta el polvo está nuestra alma, y nuestro cuerpo pegado a la tierra.

26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

¡Levántate en nuestro auxilio, líbranos por tu piedad!