Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
Ki he Takimuʻa ʻi he ʻAilete-Sahala, ko e Saame ʻa Tevita. ʻE hoku ʻOtua, ʻE hoku ʻOtua, ko e hā kuo ke liʻaki ai au? Ko e hā ʻoku ke mamaʻo ai mei he tokoni kiate au, pea mei he ngaahi lea ʻo ʻeku tangi?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
ʻE hoku ʻOtua, ʻoku ou tangi ʻi he ʻaho, ka ʻoku ʻikai te ke ongoʻi; pea ʻi he pō, ʻoku ʻikai te u longo pē.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
Ka ʻoku ke māʻoniʻoni, ʻa koe ʻoku ke maʻu ʻae ngaahi fakafetaʻi ʻo ʻIsileli.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
Naʻe falala ʻa ʻemau ngaahi tamai kiate koe: naʻa nau falala, pea naʻa ke fakamoʻui ʻakinautolu.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
Naʻa nau tangi kiate koe, pea naʻe fakamoʻui ʻakinautolu: naʻa nau falala kiate koe, pea naʻe ʻikai te nau mā.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
Ka ko e kelemutu au, ka ʻoku ʻikai ko e tangata: ko e manukiʻanga ʻoe tangata, ko e fehiʻanekina ʻe he kakai.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
Ko kinautolu kotoa pē ʻoku mamata kiate au ʻoku nau kata manuki kiate au: ʻoku nau fakalili honau ngutu, mo kalokalo ʻae ʻulu, mo nau pehē,
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
“Naʻa ne falala kia Sihova ke ne fakamoʻui ia: tuku ke ne fakamoʻui ia, he naʻa ne fiemālie ʻiate ia.”
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
Ka ko koe ia naʻe toʻo au mei he manāva ʻo ʻeku faʻē: naʻa ke fakaʻamanakiʻi au ʻi heʻeku kei ʻi he huhu ʻo ʻeku faʻē.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
Naʻe lī au kiate koe mei he manāva: ko hoku ʻOtua Koe talu ʻeku haʻu mei he manāva ʻo ʻeku faʻē.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
ʻOua naʻa ke mamaʻo ʻiate au: he ʻoku ofi ʻae mamahi; he ʻoku ʻikai ha taha ke tokoni.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Kuo kāpui au ʻe he fanga pulu tangata lahi: kuo ʻāʻi au ʻe he fanga pulu tangata mālohi mei Pesani.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
Naʻa nau fakamanga honau ngutu kiate au, ʻo hangē ko e laione fekai mo ngungulu.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
Kuo lilingi au ʻo hangē ko e vai, pea kuo homo hoku ngaahi hui kotoa pē: kuo tatau hoku loto mo e pulu: kuo fakamolū ia ʻi hoku loto fatu.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Kuo mōmoa ʻo ʻosi hoku mālohi ʻo hangē ko e ipu kuo maumau; pea ʻoku piki maʻu hoku ʻelelo ki hoku ʻaoʻi ngutu; pea kuo ke ʻohifo au ki he efu ʻoe mate.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
He kuo kāpui au ʻe he fanga kulī: kuo ʻāʻi au ʻe he fakataha ʻoe ngaahi angakovi: naʻa nau hokaʻi hoku nima mo hoku vaʻe.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
ʻOku ou faʻa lau hoku hui kotoa pē: ʻoku nau mamata mo siosio pau kiate au.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
ʻOku nau tufa hoku ngaahi kofu ʻiate kinautolu, mo fai ʻae talotalo ki hoku pulupulu.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
Kaeʻoua naʻa ke mamaʻo ʻiate au, ʻE Sihova: ʻE hoku mālohi, ke ke fakatoʻotoʻo ke tokoni au.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Fakamoʻui hoku laumālie mei he heletā; mo ʻeku moʻui mei he mālohi ʻoe kulī.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Fakamoʻui au mei he ngutu ʻoe laione: he kuo ke ongoʻi au mei he ngaahi nifo ʻoe fanga liimi.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
Te u fakahā ho huafa ki hoku ngaahi kāinga: ʻi he lotolotonga ʻoe fakataha te u fakafetaʻi kiate koe.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
“ʻAkimoutolu ʻoku manavahē kia Sihova, fakafetaʻi kiate ia; fakaʻapaʻapa kiate ia ʻakimoutolu ko e hako ʻo Sēkope; pea manavahē kiate ia, ʻakimoutolu kotoa pē ko e hako ʻo ʻIsileli.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
He naʻe ʻikai te ne manuki pe fehiʻa ki he mamahi ʻoe mamahiʻia; pea naʻe ʻikai te ne fufū hono fofonga ʻiate ia; ka ʻi heʻene tangi kiate ia naʻa ne ongoʻi.”
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
ʻE ʻiate koe pe ʻeku fakafetaʻi ʻi he fakataha lahi: te u fakamoʻoni ʻeku ngaahi fuakava ʻi he ʻao ʻokinautolu ʻoku manavahē kiate ia.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
ʻE kai ʻe he angamalū ke mākona; ʻe fakafetaʻi kia Sihova ʻakinautolu ʻoku kumi kiate ia: ʻe moʻui taʻengata homou laumālie.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
ʻE manatu mo tafoki kia Sihova ʻae ngaahi ngataʻanga kotoa pē ʻo māmani: pea ʻe lotu ʻi ho ʻao ʻae ngaahi faʻahinga kotoa pē ʻoe ngaahi puleʻanga.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
He ʻoku ʻo Sihova ʻae puleʻanga; pea ko e pule ia ʻi he ngaahi puleʻanga.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
Ko kinautolu ʻoku sino ʻi māmani te nau kai mo lotu: ʻe punou ʻi hono ʻao ʻakinautolu kotoa pē ʻoku ʻalu hifo ki he efu: pea ʻoku ʻikai ha taha te ne faʻa fakamoʻui hono laumālie ʻoʻona.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
ʻE tauhi ia ʻe ha hako; pea ʻe lau ia ko e toʻutangata kia Sihova,
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
Te nau haʻu, ʻo fakahā ʻene māʻoniʻoni ki ha kakai ʻe fanauʻi, “Kuo fai ʻe ia ʻae meʻa ni.”
