Псалми 22

1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

Al maestro de coro. Por el pronto socorro. Salmo de David. Dios mío, Dios mío, ¿por qué me has abandonado? Los gritos de mis pecados alejan de mí el socorro.

2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

Dios mío, clamo de día, y no respondes; de noche también, y no te cuidas de mí.

3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

Y Tú, sin embargo, estás en tu santa morada, ¡oh gloria de Israel!

4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

En Ti esperaron nuestros padres; esperaron, y los libraste.

5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

A Ti clamaron, y fueron salvados; en Ti confiaron, y no quedaron confundidos.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

Pero es que yo soy gusano, y no hombre, oprobio de los hombres y desecho de la plebe.

7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

Cuantos me ven se mofan de mí, tuercen los labios y menean la cabeza:

8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

“Confió en Yahvé: que Él lo salve; líbrelo, ya que en Él se complace.”

9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

Sí, Tú eres mi sostén desde el seno materno, mi refugio desde los pechos de mi madre.

10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

A Ti fui entregado desde mi nacimiento; desde el vientre de mi madre Tú eres mi Dios.

11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

No estés lejos de mí, porque la tribulación está cerca, porque no hay quien socorra.

12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Me veo rodeado de muchos toros; los fuertes de Basan me cercan;

13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

abren contra mí sus bocas, cual león rapaz y rugiente.

14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Soy como agua derramada, todos mis huesos se han descoyuntado; mi corazón, como cera, se diluye en mis entrañas.

15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Mi garganta se ha secado como una teja; mi lengua se pega a mi paladar, me has reducido al polvo de la muerte.

16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

Porque me han rodeado muchos perros; una caterva de malvados me encierra; han perforado mis manos y mis pies;

17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

puedo contar todos mis huesos. Entretanto, ellos miran, y al verme se alegran.

18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

Se reparten mis vestidos, y sobre mi túnica echan suertes.

19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Mas Tú, Yahvé, no estés lejos de mí; sostén mío, apresúrate a socorrerme.

20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Libra mi alma de la espada, mi vida del poder del perro.

21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

Sálvame de la boca del león; de entre las astas de los bisontes escúchame.

22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

Anunciaré tu Nombre a mis hermanos, y proclamaré tu alabanza en medio de la asamblea.

23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

Los que teméis a Yahvé alabadle, glorificadle, vosotros todos, linaje de Israel.

24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

Pues no despreció ni desatendió la miseria del miserable; no escondió de él su rostro, y cuando imploró su auxilio, le escuchó.

25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

Para Ti será mi alabanza en la gran asamblea, cumpliré mis votos en presencia de los que te temen.

26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

Los pobres comerán y se hartarán, alabarán a Yahvé los que le buscan. Sus corazones vivirán para siempre.

27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

Recordándolo, volverán a Yahvé todos los confines de la tierra; y todas las naciones de los gentiles se postrarán ante su faz.

28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.

Porque de Yahvé es el reino, y Él mismo gobernará a las naciones.

29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

A Él solo adorarán todos los que duermen bajo la tierra; ante Él se encorvará todo el que desciende al polvo, y no tiene ya vida en sí.

30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

Mi descendencia le servirá a Él y hablará de Yahvé a la edad venidera.

31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

Anunciará su justicia a un pueblo que ha de nacer: “Estas cosas ha hecho Yahvé.”