Псалми 17
1 Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
A prayer of David. Hearken, O Lord of my righteousness, attend to my petition; give ear to my prayer not [uttered] with deceitful lips.
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
Let my judgment come forth from thy presence; let mine eyes behold righteousness.
3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
Thou has proved mine heart; thou hast visited [me] by night; thou hast tried me as with fire, and unrighteousness has not been found in me: [I am purposed] that my mouth shall not speak [amiss].
4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
As for the works of men, by the words of thy lips I have guarded [myself from] hard ways.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
Direct my steps in thy paths, that my steps slip not.
6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
I have cried, for thou heardest me, O God: incline thine ear to me, and hearken to my words.
7 Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
Shew the marvels of thy mercies, thou that savest them that hope in thee.
8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
Keep me as the apple of the eye from those that resist thy right hand: thou shalt screen me by the covering of thy wings,
9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
from the face of the ungodly that have afflicted me: mine enemies have compassed about my soul.
10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
They have enclosed [themselves with] their own fat: their mouth has spoken pride.
11 Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
They have now cast me out and compassed me round about: they have set their eyes [so as] to bow them down to the ground.
12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
They laid wait for me as a lion ready for prey, and like a lion's whelp dwelling in secret [places].
13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
Arise, O Lord, prevent them, and cast them down: deliver my soul from the ungodly: [draw] thy sword,
14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
because of the enemies of thine hand: O Lord, destroy them from the earth; scatter them in their life, though their belly has been filled with thy hidden [treasures]: they have been satisfied with uncleanness, and have left the remnant [of their possessions] to their babes.
15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
But I shall appear in righteousness before thy face: I shall be satisfied when thy glory appears.
