Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Ki he Takimuʻa, ko e Saame ʻa Tevita. ʻE Sihova, naʻa ke ʻahiʻahiʻi au, pea kuo ke ʻiloʻi au.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
ʻOku ke ʻiloʻi ʻeku nofo hifo mo ʻeku tuʻu hake, ʻoku ke ʻiloʻi ʻeku ngaahi mahalo ʻoku kei mamaʻo.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
ʻOku ke ʻāʻi hoku hala mo hoku tokotoʻanga, pea ʻoku ke ʻiloʻi hoku hala kotoa pē.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
He ʻoku ʻikai ha lea ʻi hoku ʻelelo, ka ko koe, ʻE Sihova, ʻoku ke ʻiloʻi kotoa pē.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Naʻa ke kāpui au ʻi hoku tuʻa mo hoku ʻao, ʻo ke hilifaki ho nima kiate au.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Ko e ʻilo pehē ʻoku fakaofo lahi kiate au; ʻoku māʻolunga ia, ʻoku ʻikai te u faʻa lavaʻi ia.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Te u ʻalu ki fē mei ho Laumālie? Pe te u hola ki fē mei ho ʻao?
Kapau te u ʻalu hake ki he loto langi, ʻoku ke ʻi ai: kapau te u ngaohi hoku mohenga ʻi heli, vakai, ʻoku ke ʻi ai. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Kapau te u toʻo mai ʻae ngaahi kapakau ʻoe pongipongi, pea nofo ʻi he ngaahi ngataʻanga ʻoe tahi;
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
ʻE tataki foki au ʻe ho nima ʻi ai, pea ko ho nima toʻomataʻu te ne puke au.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Kapau te u pehē, Ko e moʻoni ʻe ʻufiʻufi au ʻe he poʻuli; ʻe hoko ʻae pō foki ko e maama ʻo takatakai ʻiate au.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
ʻIo, ʻoku ʻikai fakafufū meiate koe ʻe he poʻuli, ka ʻoku malama ʻae pō ʻo hangē ko e ʻaho: ko e poʻuli mo e maama ʻoku na tatau pe kiate koe.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
He kuo ke maʻu hoku kongaloto: naʻa ke ʻufiʻufi au ʻi he manāva ʻo ʻeku faʻē.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Te u fakamālō kiate koe; he ʻoku fakamanavahē mo fakaofo hoku ngaohi: ʻoku fakaofo hoʻo ngaahi ngāue; pea ʻoku ʻilo pau ki ai ʻe hoku laumālie.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Naʻe ʻikai fufū ʻa hoku sino meiate koe, ʻi he ngaohi au ʻi he lilo, mo teuteu lelei au ʻi he ngaahi potu māʻulalo ʻoe fonua.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Naʻe ʻafio ho fofonga ki hoku sino ʻoku teʻeki ai fakaʻosi; pea naʻe tohi ʻi hoʻo tohi hoku ngaahi kupuʻi sino kotoa pē, ʻaia naʻe fakatupu fakaholo, ʻi he teʻeki ai ha kupu ʻe taha.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
ʻE ʻOtua, hono ʻikai mahuʻinga ʻa hoʻo ngaahi fakakaukau kiate au! ʻOku fēfē nai hono lahi ʻo ia!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Kapau te u lau ia, ʻoku lahi hake hono lau ʻi he ʻoneʻone: ʻo kau ka ʻā hake ʻoku ou kei ʻiate koe.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
ʻE ʻOtua, ko e moʻoni te ke tāmateʻi ʻae angahala: ko ia mou ʻalu ʻiate au, ʻakimoutolu ʻae kau tangata pani toto.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
He ʻoku nau lea kovi ʻi he angatuʻu kiate koe, pea ko ho ngaahi fili ʻoku nau takuanoa [ho huafa].
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
ʻE Sihova, ʻikai ʻoku ou fehiʻa kiate kinautolu ʻoku nau fehiʻa kiate koe? Pea ʻikai ʻoku ou mamahi ʻiate kinautolu ʻoku nau tuʻu hake ʻo angatuʻu kiate koe?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
ʻOku ou fehiʻa kiate kinautolu ʻaki ʻae fehiʻa ʻaupito: ʻoku ou lau ʻakinautolu ko hoku ngaahi fili.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
ʻE ʻOtua, ʻafioʻi au, pea ke ʻiloʻi hoku loto: ʻahiʻahiʻi au, mo ke ʻiloʻi ʻeku ngaahi mahalo:
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
Pea ke vakai pe ʻoku ai ha hala kovi ʻiate au, pea ke tataki au ʻi he hala taʻengata.
