Притчи 8

1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

¿No clama la sabiduría, Y el entendimiento hace oír su voz?

2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

En las cimas de las alturas junto al camino, En las encrucijadas de los senderos, allí está ella.

3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

Junto a las puertas, en la entrada de la ciudad, En el acceso a las puertas, ella da voces:

4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

¡Oh hombres, a ustedes clamo! Mi voz se dirige a los hijos de los hombres.

5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

Oh simples, aprendan prudencia. Y ustedes, insensatos, dispongan su corazón.

6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

Escuchen, porque diré cosas excelentes, Y abriré mis labios para cosas rectas.

7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

Mi boca pronunciará verdad. La maldad es repugnancia para mis labios.

8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

Todas las palabras de mi boca son con justicia. En ellas nada hay torcido o perverso.

9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

Son claras para el que entiende Y rectas para los que hallan el conocimiento.

10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

Reciban mi enseñanza y no plata, Conocimiento, mejor que oro fino.

11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

Pues mejor es la sabiduría que las perlas. Nada de lo que desees podrá compararse con ella.

12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

Yo, la sabiduría, moro con la prudencia, Y descubro el conocimiento y la discreción.

13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

El temor a Yavé es aborrecer el mal. Aborrezco la soberbia, la arrogancia, el mal camino y la boca perversa.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

Mío es el consejo y la eficiente sabiduría. Mía es la inteligencia y mía la valentía.

15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

Por mí reinan los reyes, Y los magistrados administran justicia.

16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

Por mí gobiernan los príncipes Y los nobles que juzgan la tierra.

17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

Yo amo a los que me aman. Me hallan los que temprano me buscan.

18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

Las riquezas y la honra están conmigo, Riquezas y justicia perdurables.

19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

Mi fruto es mejor que el oro, Aun que el oro puro, Y mi ganancia mejor que la plata escogida.

20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

Yo ando por camino de justicia, Por los senderos de equidad,

21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

Para hacer que los que me aman obtengan su heredad. Y para que yo llene sus tesoros.

22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

Yavé me poseía en el principio, Ya de antiguo, antes de sus obras.

23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

Eternamente estaba establecida, Antes de haber tierra.

24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

Nací antes que existieran los océanos, Antes que existieran las fuentes de muchas aguas.

25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

Antes que las montañas fueran fundadas, Antes de las colinas, fui yo engendrada.

26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

Cuando Él no había hecho la tierra, ni los campos, Ni el primer polvo del mundo.

27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

Cuando estableció los cielos, allí estaba yo. Cuando trazó el horizonte sobre la superficie del océano,

28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

Cuando afirmó los cielos arriba, Cuando afirmó las fuentes del océano,

29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

Cuando señaló al mar su estatuto, Para que las aguas no traspasaran su mandato, Cuando estableció los fundamentos de la tierra,

30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

Yo estaba junto a Él como arquitecto. Diariamente era su deleite. Me regocijaba ante Él siempre.

31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

Me regocijaba en su tierra habitada, Y tenía mi deleite con los hijos de los hombres.

32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

Ahora pues, hijos, escúchenme. Inmensamente felices los que guardan mis caminos.

33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

Atiendan la instrucción, sean sabios Y no la menosprecien.

34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

¡Inmensamente feliz es el hombre que me escucha, Que vigila en mis portones cada día, Que espera en el umbral de mis entradas!

35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

Porque el que me halla, Halla la vida y alcanza el favor de Yavé.

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

Pero el que peca contra mí, defrauda su propia alma. Todos los que me aborrecen aman la muerte.