Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
My son, attend to my wisdom, and incline thy ear to my prudence.
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
That thou mayst keep thoughts, and thy lips may preserve instruction. Mind not the deceit of a woman.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
For the lips of a harlot are like a honeycomb dropping, and her throat is smoother than oil.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
But her end is bitter as wormwood, and sharp as a two-edged sword.
Her feet go down into death, and her steps go in as far as hell. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
They walk not by the path of life, her steps are wandering, and unaccountable.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Now therefore, my son, hear me, and depart not from the words of my mouth.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Remove thy way far from her, and come not nigh the doors of her house.
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Give not thy honour to strangers, and thy years to the cruel.
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Lest strangers be filled with thy strength, and thy labours be in another man’s house,
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
And thou mourn it the last, when thou shalt have spent thy flesh and thy body, and say:
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
Why have I hated instruction, and my heart consented not to reproof,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
And have not heard the voice of them that taught me, and have not inclined my ear to masters?
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
I have almost been in all evil, in the midst of the church and of the congregation.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drink water out of thy own cistern, and the streams of thy own well:
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Let thy fountains be conveyed abroad, and in the streets divide thy waters.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Keep them to thyself alone, neither let strangers be partakers with thee.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Let thy vein be blessed, and rejoice with the wife of thy youth:
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Let her be thy dearest hind, and most agreeable fawn: let her breasts inebriate thee at all times; he thou delighted continually with her love.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Why art thou seduced, my son, by a strange woman, and art cherished in the bosom of another?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
The Lord beholdeth the ways of man, and considereth all his steps.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
His own iniquities catch the wicked, and he is fast bound with the ropes of his own sins.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
He shall die, because he hath not received instruction, and in the multitude of his folly he shall be deceived.
