Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Rosa deg ikkje av morgondagen, for du veit ikkje kva ein dag ber i fang.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Lat ein annan rosa deg; ikkje din eigen munn, ein framand og ei dine eigne lippor!
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
Stein er tung, og sand veg mykje, men tyngre enn båe er dåreharm.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Sinne er fælslegt, og vreide ein flaum, men kven kann standa seg mot åbryskap?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Betre er openberrleg refsing enn kjærleik som held seg duld.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Trugne er slag av venehand, og mange er uvens kyssar.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Den mette trakkar på honning, men den svoltne tykkjer alt beiskt er søtt.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
Som ein fugl som rømer frå reiret sitt, er ein mann som rømer frå heimen sin.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Olje og røykjelse hjarta gled, og søte venar-ord frå rådvis sjæl.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Slepp ikkje frå deg venen din og far din’s ven, so du lyt heim til bror din når du er i naud! Ein granne nær attmed er betre enn ein bror langt burte.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Vert vis, min son, og gled mitt hjarta, so eg kann svara den som spottar meg!
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
Den kloke ser fåren, gøymer seg; fåmingar renner fram og lyt bøta for det.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Tak klædi hans, for han hev borga for ein annan, og panta honom for ei framand kvinna!
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
Den som høgmælt signar sin ven um morgonen tidleg, han skal få det tilrekna som ei forbanning.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
Si-drop frå taket ein regndag og ei trættekjær kvinna likjest kvarandre.
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
Den som held på henne, held på vind, og handi hans triv i olje.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Jarn sliper jarn, og den eine mannen sliper den andre.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
Den som agtar fiketreet sitt, fær eta frukti av det, den som tek vare på sin herre, skal få æra.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Som andlit seg speglar mot andlit i vatnet, so menneskjehjarta mot menneskje.
Helheim og avgrunn vert ikkje mette, og menneskjeaugo vert ikkje mette. (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
Diglen røyner sylvet og omnen gullet, og ein mann vert røynd av sin ros.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Um du støyte uvitingen i mortelen med støytaren i hop med gryn, so vilde ikkje vitløysa vika ifrå han.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
God greide lyt du hava på koss sauerne dine ser ut, og agta vel på buskapen din!
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
For velstand varer ikkje æveleg, og ikkje ei kruna frå ætt til ætt.
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
Men er høyet burte og håi kjem att, og fjellgras vert sanka i hop,
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
då hev du lamb til klæde, og bukkar til å kjøpa deg åker for,
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
og geitemjølk nok til mat for deg, til mat for huset ditt og til livsupphald for gjentorne dine.
