Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Boast not for tomorrow, for thou knowest not what the day to come may bring forth.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Let another praise thee, and not thy own mouth: a stranger, and not thy own lips.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
A stone is heavy, and sand weighty: but the anger of a fool is heavier than them both.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Anger hath no mercy, nor fury when it breaketh forth: and who can bear the violence of one provoked?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Open rebuke is better than hidden love.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Better are the wounds of a friend, than the deceitful kisses of an enemy.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
A soul that is full shall tread upon the honeycomb: and a soul that is hungry shall take even bitter for sweet.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
As a bird that wandereth from her nest, so is a man that leaveth his place.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Ointment and perfumes rejoice the heart: and the good counsels of a friend are sweet to the soul.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Thy own friend, and thy father’s friend forsake not: and go not into thy brother’s house in the day of thy affliction. Better is a neighbour that is near, than a brother afar off.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Study wisdom, my son, and make my heart joyful, that thou mayst give an answer to him that reproacheth.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
The prudent man seeing evil hideth himself: little ones passing on have suffered losses.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Take away his garment that hath been surety for a stranger: and take from him a pledge for strangers.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
He that blesseth his neighbour with a loud voice, rising in the night, shall be like to him that curseth.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
Roofs dropping through in a cold day, and a contentious woman are alike.
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
He that retaineth her, is as he that would hold the wind, and shall call in the oil of his right hand.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Iron sharpeneth iron, so a man sharpeneth the countenance of his friend.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
He that keepeth the fig tree, shall eat the fruit thereof: and he that is the keeper of his master, shall be glorified.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
As the faces of them that look therein, shine in the water, so-the hearts of men are laid open to the wise.
Hell and destruction are never filled: so the eyes of men are never satisfied. (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
As silver is tried in the fining-pot and gold in the furnace: so a man is tried by the mouth of him that praiseth. The heart of the wicked seeketh after evils, but the righteous heart seeketh after knowledge.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Though thou shouldst bray a fool in the mortar, as when a pestle striketh upon sodden barley, his folly would not be taken from him.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Be diligent to know the countenance of thy cattle, and consider thy own flocks:
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
For thou shalt not always have power: but a crown shall be given to generation and generation.
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
The meadows are open, and the green herbs have appeared, and the hay is gathered out of the mountains.
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
Lambs are for thy clothing: and kids for the price of the field.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
Let the milk of the goats be enough for thy food, and for the necessities of thy house, and for maintenance for thy handmaids.
