Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Más vale el pobre que vive rectamente, que el rico fatuo y de lengua perversa.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Es un mal si el alma carece de ciencia, pues tropieza el que anda precipitado.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
La necedad le tuerce al hombre sus caminos, y luego murmura su corazón contra Yahvé.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Las riquezas aumentan mucho el número de los amigos, el pobre, empero, es abandonado de su propio compañero.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Testigo falso no quedará sin castigo, y no se librará el que profiere mentiras.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
El dadivoso tiene muchos aduladores; todos son amigos del que da regalos.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Si al pobre le aborrecen todos sus hermanos, ¡Cuánto más se alejarán de él sus amigos! Quiere ganarlos con palabras pero no están a su alcance.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
El que adquiere inteligencia ama su alma, quien se acomoda a la prudencia hallará la dicha.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
El testigo falso no quedará impune, y el que propala mentiras perecerá.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
No está bien al necio una vida regalada, mucho menos a un esclavo el mandar a los príncipes.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
El hombre sabio detiene su ira; su gloria es olvidar las injurias.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Como rugido de león es la ira del rey; y su favor cual rocío sobre el césped.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Dolor de su padre es el hijo insensato, y gotera continua la mujer rencillosa.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Casa y riqueza se heredan de los padres, pero la mujer discreta es don de Yahvé.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
La pereza trae el sueño, y la indolencia el hambre.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Quien guarda los mandamientos, guarda su alma; mas el que menosprecia los caminos de (Yahvé) morirá.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Quien se apiada del pobre, presta a Yahvé, el cual le recompensará su obra.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Castiga a tu hijo, pues hay esperanza; pero no te dejes llevar a darle muerte.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
El que mucho se aíra sufrirá penas, de las cuales aun cuando le libras has de sacarle siempre de nuevo.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Escucha el consejo, y acepta la corrección, para que seas sabio en tu fin.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Muchos proyectos hay en el corazón del hombre, pero siempre se cumple el designio de Yahvé.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Al hombre le gusta ser compasivo; más vale ser pobre que mentiroso.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
El temor de Yahvé conduce a la vida; así queda (el hombre) satisfecho y libre de todo mal.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
El haragán mete su mano en el plato, pero no la lleva a su boca.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Castiga al burlador, y se hace cuerdo el necio; amonesta al sensato y entenderá la sabiduría.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Quien maltrata a su padre y echa de sí a su madre, es un hijo desvergonzado y sin honor.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Hijo mío, si dejas de oír consejos, te desviarás de las palabras de la sabiduría.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
El testigo perverso se ríe de la justicia; y la boca de los impíos se traga la iniquidad.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Los castigos han sido hechos para los burladores, y los azotes para las espaldas de los insensatos.
