Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Better is a morsel with pleasure in peace, than a house [full] of many good things and unjust sacrifices, with strife.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
A wise servant shall have rule over foolish masters, and shall divide portions among brethren.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
As silver and gold are tried in a furnace, so are choice hearts with the Lord.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
A bad man hearkens to the tongue of transgressors: but a righteous man attends not to false lips.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
He that laughs at the poor provokes him that made him; and he that rejoices at the destruction of another shall not be held guiltless: but he that has compassion shall find mercy.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Children's children are the crown of old men; and their fathers are the glory of children. The faithful has the whole world full of wealth; but the faithless not even a farthing.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Faithful lips will not suit a fool; nor lying lips a just man.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Instruction is to them that use it a gracious reward; and whithersoever it may turn, it shall prosper.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
He that conceals injuries seeks love; but he that hates to hide [them] separates friends and kindred.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
A threat breaks down the heart of a wise man; but a fool, though scourged, understands not.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Every bad man stirs up strifes: but the Lord will send out against him an unmerciful messenger.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Care may befall a man of understanding; but fools will meditate evils.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Whoso rewards evil for good, evil shall not be removed from his house.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Rightful rule gives power to words; but sedition and strife precede poverty.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
He that pronounces the unjust just, and the just unjust, is unclean and abominable with God.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Why has the fool wealth? for a senseless man will not be able to purchase wisdom. He that exalts his own house seeks ruin; and he that turns aside from instruction shall fall into mischief.
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Have thou a friend for every time, and let brethren be useful in distress; for on this account are they born.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
A foolish man applauds and rejoices over himself, [as he] also that becomes surety would make himself responsible for his own friends.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
A lover of sin rejoices in strifes;
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
and the hard-hearted man comes not in for good. A man of a changeful tongue will fall into mischiefs;
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
and the heart of a fool is grief to its possessor. A father rejoices not over an uninstructed son; but a wise son gladdens his mother.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
A glad heart promotes health; but the bones of a sorrowful man dry up.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
The ways of a man who unjustly receives gifts in [his] bosom do not prosper; and an ungodly man perverts the ways of righteousness.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
The countenance of a wise man is sensible; but the eyes of a fool [go] to the ends of the earth.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
A foolish son [is a cause of] anger to his father, and grief to her that bore him.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
[It is] not right to punish a righteous man, nor [is it] holy to plot against righteous princes.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
He that forbears to utter a hard word is discreet, and a patient man is wise.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Wisdom shall be imputed to a fool who asks after wisdom: and he who holds his peace shall seem to be sensible.
