Притчи 13

1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

El hijo sabio acepta la corrección de su padre; el burlador no hace caso de la reprensión.

2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

El hombre (de bien) se hartará del fruto de su boca, el alma de los pérfidos, en cambio, de la violencia.

3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

Quien guarda su boca, guarda su alma; quien habla inconsideradamente se arruina a sí mismo.

4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

El perezoso tiene deseos que no se cumplen, el alma del laborioso se saciará.

5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

El justo aborrece la palabra mentirosa, el impío infama y obra vergonzosamente.

6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

La justicia protege los pasos del hombre recto, la malicia causa la ruina del pecador.

7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

Hay quien se jacta de rico, y nada tiene, y quien se hace el pobre, y es acaudalado.

8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

Con las riquezas el hombre (rico) rescata su vida; el pobre, empero, no necesita temer la amenaza.

9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

La luz de los justos difunde alegría, en tanto que la lámpara de los impíos se apaga.

10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

La soberbia no causa sino querellas, la sabiduría está con los que toman consejo.

11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

Los bienes ganados sin esfuerzo tienden a desaparecer, mas el que los junta a fuerza de trabajo los aumenta.

12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

Esperanza que se dilata hace enfermo el corazón; pero es árbol de vida el deseo cumplido.

13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

Quien menosprecia la palabra se pierde; quien respeta el precepto será recompensado.

14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

La enseñanza del sabio es fuente de vida, para escapar de los lazos de la muerte.

15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

Buenos modales ganan favores, mas la conducta de los pérfidos queda estéril.

16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

Todo varón prudente obra con reflexión, el necio derrama su locura.

17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.

El mensajero infiel se precipita en la desgracia, el mensajero fiel se procura salud.

18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

Pobreza e ignominia a quien desecha la corrección, honra a quien escucha la amonestación.

19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

Deseo cumplido recrea al alma, pero el necio abomina apartarse del mal.

20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

Quien anda con sabios, sabio será, quien con necios, acabará siendo necio.

21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

A los pecadores los persigue la desventura, mas los justos serán recompensados con bienes.

22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

Los buenos tienen como herederos los hijos de los hijos; mas la hacienda del pecador queda reservada para el justo.

23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

Los barbechos de los pobres dan pan en abundancia, pero hay quien disipa (la hacienda) por falta de juicio.

24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

Quien hace poco uso de la vara quiere mal a su hijo; el que lo ama, le aplica pronto el castigo.

25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

El justo come y satisface su apetito, en tanto que el vientre del malo padece hambre.