Числа 16
1 А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,
Pea ko eni, naʻe kautaha ʻa Kola, ko e foha ʻo ʻIsa, ko e foha ia ʻo Kohate, ko e foha ia ʻo Livai, pea mo Tatani, mo ʻEpilami, ko e ongo foha ʻo ʻIliapi, pea mo ʻOni, ko e foha ʻo Peleti, ko e ngaahi foha ʻo Lupeni:
2 дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.
Pea naʻa nau tuʻu hake ʻi he ʻao ʻo Mōsese, fakataha mo e niʻihi ʻi he fānau ʻa ʻIsileli, ʻae houʻeiki ʻoe fakataha, ʻae toko uangeau mo e toko nimangofulu naʻe poto ʻi he fakakaukau ʻi he kakai, ko e kau tangata ongoongo:
3 Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?
Pea naʻa nau fakataha ʻakinautolu kia Mōsese mo ʻElone, pea nau pehē kiate kinaua, “ʻOku lahi fau ʻa hoʻomo fie pule ʻamoua, he kuo māʻoniʻoni taki taha kotoa pē ʻae kakai, pea ʻoku ʻiate kinautolu ʻa Sihova: pea ko e hā te mo hiki hake ai ʻakimoua ke mo māʻolunga ʻi he kakai ʻa Sihova?”
4 А Моисей, като чу това, падна на лицето си,
Pea ʻi he fanongo ki ai ʻa Mōsese, naʻe tō fakafoʻohifo ia ki hono mata:
5 и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.
Pea naʻa ne pehē kia Kola mo hono kakai kotoa pē, “ʻE fakahā ʻe Sihova ʻapongipongi ʻakinautolu ʻoku ʻoʻona, pea mo ia ʻoku māʻoniʻoni; pea te ne tuku ia ke ʻunuʻunu ʻo ofi kiate ia: ʻio, ko ia kuo ne fili te ne tuku ke ʻunuʻunu mai ki heʻene ʻafio.
6 Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,
Mou fai eni; Toʻo homou ngaahi ipu ʻaiʻanga afi, ʻa Kola, mo hono kakai kotoa pē;
7 турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когато Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!
Pea tuku ki ai ʻae afi, ʻo ʻai ʻae ʻakau namu kakala ki ai ʻi he ʻao ʻo Sihova ʻapongipongi: pea ʻe hoko ʻo pehē, ko e tangata ʻe fili ki ai ʻa Sihova ko e māʻoniʻoni ia: ʻoku mou angahiki ʻaupito, ʻakimoutolu ʻae ngaahi foha ʻo Livai.”
8 И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:
Pea naʻe pehē ʻe Mōsese kia Kola, “ʻOku ou kole atu kiate kimoutolu ke mou fanongo mai, ʻae ngaahi foha ʻo Livai:
9 малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?
Ko e meʻa vaʻinga koā ia kiate kimoutolu ʻae fakamavae ʻe he ʻOtua ʻakimoutolu mei he kakai ʻo ʻIsileli, ʻo ʻomi ʻakimoutolu ke ofi ki heʻene ʻafio ke mou fai ʻae ngāue, ʻoe fale fehikitaki ʻo Sihova, pea ke tuʻu ʻi he ʻao ʻoe kakai ke ngāue kiate kinautolu?
10 Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?
Pea naʻa ne ʻomi koe ke ofi ki heʻene ʻafio, pea mo ho kāinga ʻae ngaahi foha ʻo Livai fakataha mo koe: pea ʻoku mou kumi foki ʻae ngāue fakataulaʻeiki?
11 Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?
He ko hono ʻuhinga eni ʻo hoʻomou fakataha ʻa koe mo ho kakai kia Sihova: pea ko hai ʻa ʻElone, ʻoku mou lāunga ai kiate ia?”
12 И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.
Pea naʻe fekau ʻe Mōsese ke ui ʻa Tatani mo ʻEpilami, ko e ongo foha ʻo ʻIliapi: ka naʻa na pehē, “ʻE ʻikai te ma ʻalu ange:
13 Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?
He ko e meʻa siʻi hoʻo ʻomi ʻakimautolu mei he fonua ʻoku pito ʻi he huʻahuhu mo e honi, ke tāmateʻi ʻakimautolu ʻi he toafa, ʻo kapau ʻe ʻikai te ke nofo koe ko e ʻeiki kiate kimautolu?
14 При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.
Ka kuo ʻikai te ke ʻomi ʻakimautolu ki ha fonua ʻoku pito ʻi he huʻahuhu mo e honi, pe tuku kiate kimautolu ha tofiʻa ʻi he ngoue mo e ngoue vaine: te ke kapeʻi koā ʻae mata ʻoe kau tangata ni? ʻE ʻikai te ma ʻalu ange.”
15 Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.
Pea naʻe tuputāmaki lahi ʻa Mōsese, ʻo ne pehē kia Sihova, “ʻOua naʻa ke ʻafio ki heʻenau feilaulau: naʻe ʻikai te u faʻao ha ʻasi ʻe taha meiate kinautolu, pea naʻe ʻikai te u fakamamahiʻi ha taha ʻiate kinautolu.”
16 И Моисей рече на Корея: Утре ти и всичките, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;
Pea naʻe pehē ʻe Mōsese kia Kola, “Ko koe mo ho kakai ke mou ʻi he ʻao ʻo Sihova ʻapongipongi, ʻa koe, mo kinautolu, pea mo ʻElone:
17 и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.
pea ʻe taki taha ʻave ʻe he tangata ʻa ʻene ipu ʻaiʻanga afi, pea tuku ʻi ai ʻae ʻakau namu kakala, pea taki taha ʻomi ʻe he tangata ʻa ʻene ipu ʻaiʻanga afi ki he ʻao ʻo Sihova, ko e ipu ʻaiʻanga afi ʻe uangeau ma nimangofulu; pea ko koe foki, mo ʻElone, te mo taki taha ʻene ipu ʻaiʻanga afi.”
18 Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона.
Pea naʻe taki taha ʻave ʻe he tangata ʻa ʻene ipu ʻaiʻanga afi, pea naʻe tuku ʻae afi ki ai, pea tuku ki ai ʻae ʻakau namu kakala, pea naʻa nau tuʻu ʻi he matapā ʻoe fale fehikitaki ʻoe kakai fakataha mo Mōsese mo ʻElone.
19 Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.
Pea naʻe fakataha ʻe Kola ʻae kakai kotoa pē kiate kinaua ki he matapā ʻoe fale fehikitaki ʻoe kakai, pea naʻe hā mai ʻae nāunau ʻo Sihova ki he kakai kotoa pē.
20 Тогава Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки:
Pea naʻe folofola ʻa Sihova kia Mōsese mo ʻElone, ʻo pehē,
21 Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.
“Fakamavahe ʻakimoua mei he kakai ni, koeʻuhi ke u fakaʻauha leva ʻakinautolu.”
22 А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
Pea naʻa na tō ki hona mata, ʻo na pehē, “ʻE ʻOtua, ko e ʻOtua ʻoe laumālie ʻoe kakai kotoa pē, ʻe angahala ha tokotaha, pea te ke houhau ki he kakai kotoa pē?”
23 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
Pea naʻe folofola ʻa Sihova kia Mōsese, ʻo pehē,
24 Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.
“Ke ke lea ki he kakai, ʻo pehē, Mou ʻalu atu ke ʻatā mei he fale fehikitaki ʻo Kola, mo Tatani, mo ʻEpilami.”
25 И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.
Pea naʻe tuʻu hake ʻa Mōsese ʻo ʻalu kia Tatani mo ʻEpilami; pea naʻe muimui ʻiate ia ʻae kau mātuʻa ʻo ʻIsileli.
26 И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.
Pea naʻe lea ia ki he kakai, ʻo pehē, “ʻOku ou kole kiate kimoutolu, Mou hiki atu mei he ngaahi fale fehikitaki ʻoe kau tangata angahala ni, pea ʻoua naʻa mou ala ki haʻanau meʻa, telia naʻa mou ʻauha ʻi heʻenau angahala.”
27 И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си с жените си и малките си деца.
Ko ia naʻa nau ʻalu ai mei he potu kotoa pē ʻoe fale fehikitaki ʻo Kola, mo Tatani, mo ʻEpilami: pea naʻe haʻu ʻa Tatani mo ʻEpilami, pea na tuʻu ʻi he matapā ʻo hona fale fehikitaki, pea mo hona uaifi mo hona ngaahi foha, pea mo ʻena fānau iiki.
28 И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не ги правя от себе си;
Pea naʻe pehē ʻe Mōsese, “Te mou ʻilo eni kuo fekau au ʻe Sihova ke u fai ʻae ngaahi meʻa ni kotoa pē; he ʻoku ʻikai ko hoku loto ʻoʻoku.
29 ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;
Kapau ʻe mate ʻae kau tangata ni ʻo hangē ko e mate ʻae kakai kotoa pē, pea kapau ʻe hoko kiate kinautolu ʻo hangē ko e hoko ki he kakai kotoa pē; pea tā kuo ʻikai fekau au ʻe Sihova.
30 но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа. (Sheol h7585)
Pea kapau ʻe fai ʻe Sihova ha meʻa foʻou pea ʻe mafaʻa ʻae ngutu ʻoe kelekele, ʻo folo hifo ʻakinautolu, mo e meʻa kotoa pē ʻoku ʻiate kinautolu, pea nau ʻalu hifo fakafokifā pe ki he luo; te mou toki ʻilo ai kuo fakahouhauʻi ʻa Sihova ʻe he kau tangata ni.” (Sheol h7585)
31 Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.
Pea naʻe hoko ʻo pehē, ʻi he fakaʻosi ʻa ʻene fakahā ʻae ngaahi lea ni, naʻe mafahi ʻae kelekele ʻi lalo ʻiate kinautolu:
32 Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.
Pea naʻe mafaʻa ʻae ngutu ʻoe kelekele, ʻo folo hifo ʻakinautolu, mo honau ngaahi fale pea mo e kau tangata kotoa pē naʻe ʻia Kola, mo ʻenau koloa kotoa pē.
33 Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото. (Sheol h7585)
Ko kinautolu, mo e meʻa kotoa pē naʻe ʻiate kinautolu, naʻe ʻalu moʻui hifo ki he luo, pea naʻe mapuni ʻae kelekele kiate kinautolu: pea naʻa nau ʻauha mei he kakai. (Sheol h7585)
34 А целият Израил, който бяха около тях, погинаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.
Pea naʻe hola ʻi heʻenau tangi ʻae kakai ʻIsileli kotoa pē naʻe tuʻu takatakai ʻiate kinautolu: he naʻa nau pehē, “Naʻa toe folo hifo ʻe he kelekele ʻakimautolu.”
35 И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темян.
Pea naʻe haʻu ʻae afi meia Sihova, ʻo fakaʻauha ʻae kau tangata ʻe toko uangeau ma toko nimangofulu naʻe feilaulau ʻaki ʻae ʻakau namu kakala.
36 След това Господ говори на Моисея, казвайки:
Pea naʻe folofola ʻa Sihova kia Mōsese, ʻo pehē,
37 Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са
“Ke ke lea kia ʻEliesa ko e foha ʻo ʻElone ko e taulaʻeiki, ke ne hiko hake ʻae ngaahi ipu ʻaiʻanga afi mei he afi, he kuo tapu ia; pea ke liʻaki ʻae afi ki hena.
38 кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.
Ko e ngaahi ipu ʻaiʻanga afi ʻakinautolu ni kuo angahala ki honau laumālie, tuku kenau ngaohi ʻaki ia ʻae ngaahi teunga lafalafa laulahi ke ʻuʻufi ʻaki ʻae feilaulauʻanga: he kuo nau feilaulau ʻaki ia ʻi he ʻao ʻo Sihova, ko ia kuo tapu ai ia; pea ʻe hoko ia ko e fakaʻilonga ki he fānau ʻa ʻIsileli.”
39 И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,
Pea naʻe ʻave ʻe ʻEliesa ko e taulaʻeiki ʻae ngaahi ipu ʻaiʻanga afi palasa, ʻaia naʻe feilaulau ʻaki ʻekinautolu kuo vela; pea naʻe ngaohi ʻaki ia ʻae ngaahi fono lafalafa laulahi ke ʻuʻufi ʻaki ʻae feilaulauʻanga:
40 да напомнюват на израилтяните, че никоя чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не остане като Корея и дружината му. Това стори Елеазар, както Господ му рече чрез Моисея.
Ke tuku ia ko e fakamanatu ki he fānau ʻa ʻIsileli, koeʻuhi ke ʻoua naʻa ofi mai ha muli, ʻoku ʻikai ʻoe hako ʻo ʻElone ke feilaulau ʻaki ʻae ʻakau namu kakala ʻi he ʻao ʻo Sihova; telia naʻa tatau ia mo Kola, pea mo hono kakai: ʻo hangē ko e folofola ʻa Sihova kiate ia ʻi he nima ʻo Mōsese.
41 А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.
Pea ʻi he ʻaho naʻa na feholoʻi naʻe lāunga ʻae kakai kotoa pē ʻi he fānau ʻa ʻIsileli kia Mōsese mo ʻElone, ʻo pehē, “Kuo mo tāmateʻi ʻae kakai ʻo Sihova.”
42 Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.
Pea naʻe hoko ʻo pehē, ʻi he fakataha ʻae kakai kia Mōsese pea mo ʻElone, naʻa nau sio ki he fale fehikitaki ʻoe kakai: pea fokifā pe kuo ʻuʻufi ʻaki ia ʻae ʻao, pea naʻe hā mai ʻae nāunau ʻo Sihova.
43 И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.
Pea naʻe haʻu ʻa Mōsese mo ʻElone ki he matafale fehikitaki ʻoe kakai.
44 И Господ говори на Моисея, казвайки:
Pea naʻe folofola ʻa Sihova kia Mōsese, ʻo pehē,
45 Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.
“Mo ʻalu hake ʻi he kakai ni, koeʻuhi ke u fakaʻauha leva ʻakinautolu.” Pea naʻa na tō foʻohifo ki hona mata.
46 Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.
Pea naʻe pehē ʻe Mōsese kia ʻElone, “Toʻo ha ipu ʻaiʻanga afi, ʻo tuku ki ai ʻae afi mei he funga feilaulauʻanga, ʻo ʻai ki ai ʻae ʻakau namu kakala, pea ke ʻalu vave ki he kakai, ʻo fai ʻae fakalelei maʻanautolu: he kuo ʻalu atu ʻae houhau meia Sihova; pea kuo kamata ʻae mahaki fakaʻauha.”
47 Аарон, прочее, взе кадилницата си, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.
Pea naʻe ʻave ʻe ʻElone ʻo hangē ko e fekau ʻa Mōsese, ʻo ne lele ki he lotolotonga ʻoe kakai; pea vakai kuo kamata ʻae mahaki fakaʻauha ʻi he kakai: pea naʻa ne ʻai ʻae ʻakau namu kakala ki ai, ʻo ne fai ʻae fakalelei maʻanautolu.
48 А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.
Pea naʻe tuʻu ia ʻi he vahaʻa ʻoe mate mo e moʻui; pea naʻe taʻofi ai ʻae mahaki fakaʻauha.
49 Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.
Pea ko kinautolu naʻe mate ʻi he mahaki fakaʻauha ko e tokotaha mano mo e toko fā afe ma toko fitungeau, mo kinautolu naʻe mate ʻi he meʻa ʻa Kola.
50 И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.
Pea naʻe foki ʻa ʻElone kia Mōsese ki he matapā ʻoe fale fehikitaki ʻoe kakai: pea naʻe taʻofi ʻae mahaki fakaʻauha.
