Неемия 5

1 По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

Pea naʻe lāunga lahi ʻae kakai mo honau ngaahi uaifi ki honau ngaahi kāinga ko e kakai Siu.

2 Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.

He naʻe ai ʻae niʻihi naʻe lea ʻo pehē, “Ko kimautolu, ko homau ngaahi foha, mo homau ngaahi ʻofefine ʻoku mau tokolahi: ko ia ʻoku mau toʻo hake ai ʻae uite maʻanautolu, koeʻuhi ke mau kai, pea moʻui.”

3 А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на града.

Naʻe ai mo e niʻihi naʻa nau lea, [ʻo pehē], “Kuo mau maʻu paʻanga koeʻuhi ko homau ngaahi fonua, mo e ngoue vaine, mo e ngaahi fale, koeʻuhi ke mau fakatau ʻae uite, ko e meʻa ʻi he honge.”

4 Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

Pea naʻe ʻi ai ʻae niʻihi foki naʻe pehē, “Kuo mau nō ʻae ngaahi paʻanga maʻae tukuhau ʻae tuʻi, pea fakamoʻua ki ai homau ngaahi fonua mo e ngoue vaine.

5 Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работата като роби, и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим другояче, защото други имат нивите и лозята ни.

Ka ko eni ko homau kakano ʻoku tatau mo e kakano ʻo homau kāinga, mo ʻemau fānau ʻoku hangē ko ʻenau fānau: pea vakai, ʻoku mau fakapōpulaʻi homau ngaahi foha, mo homau ngaahi ʻofefine ke hoko ko e kau tamaioʻeiki, pea ko e niʻihi ʻo homau ʻofefine kuo fakahoko ni ki he fakapōpula: pea ʻoku ʻikai temau mafai ke huhuʻi ʻakinautolu; he ko e kau tangata kehe kuo maʻu homau fonua mo ʻemau ngoue vaine.”

6 И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

Pea ne u ʻita lahi ʻi heʻeku fanongo ki heʻenau tangi mo e ngaahi lea ni.

7 Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

Pea ne u fakalaulauloto, pea u valoki ʻae ngaahi houʻeiki, mo e kau pule, pea u pehē kiate kinautolu, ʻOku mou maʻu totongi lahi, taki taha mei hono tokoua. Pea ne u fokotuʻu hake ʻae fuʻu tokolahi ke taʻofi kiate kinautolu.

8 Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха предадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.

Pea ne u pehē kiate kinautolu, “Kuo fai ʻekimautolu ʻo fakatatau mo ʻemau mafai, ʻae huhuʻi ʻo homau kāinga ko e kakai Siu, ʻaia naʻe fakatau ki he kakai hiteni; pea temou fakatau koā ʻa homou ngaahi kāinga? Pe ʻe fakatau koā ʻakinautolu kiate kimautolu?” Pea naʻa nau longo pe, ʻo ʻikai ʻilo ha meʻa ke lea ʻaki.

9 Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

Pea ne u pehē foki, “Ko ia ʻoku mou fai ʻoku ʻikai lelei: ʻikai ʻoku ngali ke mou ʻalu pe ʻi he manavahē ki hotau ʻOtua telia ʻae manuki ʻoe hiteni ko hotau ngaahi fili?

10 Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.

‌ʻE totonu foki ka ne ko au mo hoku kāinga mo ʻeku kau tamaioʻeiki, ke mau tala totongi kiate kinautolu ʻi he paʻanga mo e uite: ʻoku ou kole kiate kimoutolu ketau tuku muʻa ʻae tangi totongi ni.

11 Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

‌ʻOku ou kole kiate kimoutolu, mou toe ʻatu kiate kinautolu he ʻaho ni, honau fonua, mo ʻenau ngoue vaine, mo ʻenau ngoue ʻolive, mo honau ngaahi fale, mo hono teau ʻoe vahe ʻo ʻenau ngaahi paʻanga, mo e uite, mo e uaine, mo e lolo, ʻaia ʻoku mou tangi ke maʻu mālohi ʻiate kinautolu.”

12 Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

Pea naʻa nau pehē mai, “Te mau toe ʻatu, pea ʻe ʻikai te mau tala ha meʻa ʻe taha ki ai; ko ia te mau fai ʻo hangē ko hoʻo lea.” Pea ne u ui ke haʻu ʻae kau taulaʻeiki, pea u fakafuakava ʻakinautolu, koeʻuhi ke nau fai ʻo fakatatau ki he lea papau ni.

13 Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не е изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

Pea naʻaku tupetupeʻi hoku kofu foki, ʻo pehē, “Ke tupetupeʻi pehē ʻe he ʻOtua ʻae tangata kotoa pē mei hono fale, pea mei heʻene ngāue, ʻaia ʻoku ʻikai fakamoʻoni ki he lea ni, ʻio, ke tupetupeʻi ia kituʻa, pea liʻaki.” Pea naʻe pehē ʻe he fakataha kotoa pē, “ʻEmeni,” mo nau fakafetaʻi kia Sihova. Pea naʻe fai ʻe he kakai ʻo fakatatau ki he lea ni.

14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.

Pea ko eni foki, talu ʻae kuonga ko ia naʻe fakanofo au ko honau pule ʻi he fonua ʻo Siuta, mei he taʻu ʻe uofulu ʻo hoko ki he taʻu ʻe tolungofulu ma ua ʻo ʻAtakisekisi ko e tuʻi, ʻaia ko e taʻu ʻe hongofulu ma ua, ko au mo hoku kāinga naʻe ʻikai te mau kai ʻae meʻakai ʻae pule.

15 А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

Ka ko e ngaahi pule naʻe ʻi muʻa ʻiate au naʻe moʻua ki ai ʻae kakai, pea naʻa nau maʻu ʻiate kinautolu ʻae mā mo e uaine, mo e sikeli siliva ʻe fāngofulu; ʻio, ko ʻenau kau tamaioʻeiki naʻa nau pule ki he kakai: ka naʻe ʻikai te u pehē, ko e meʻa ʻi he manavahē ki he ʻOtua.

16 Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

Ko e moʻoni ne u fai maʻu pe ʻi he ngāue ʻae ʻā maka ni, pea naʻe ʻikai te mau fakatau ha potu fonua: pea naʻe tānaki fakataha ʻa ʻeku kau tamaioʻeiki kotoa pē ʻi ai ki he ngāue.

17 При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

Pea naʻe ʻi heʻeku keinangaʻanga foki ʻae kau Siu ʻe toko teau mo e nimangofulu, mo e kau pule, kaeʻumaʻā ʻakinautolu naʻe haʻu kiate kimautolu mei he hiteni ʻoku tuʻu takatakai ʻiate kimautolu.

18 А това що се готвеше за мене всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

Pea ko eni ko e meʻa naʻe teu kiate au ʻi he ʻaho kotoa pē, ko e pulu ʻe taha mo e sipi lelei ʻe ono; pea mo e fanga moa naʻe teuʻi kiate au, pea tuʻo taha ʻi he ʻaho ʻe hongofulu naʻe ʻomi ʻae tokonaki ʻoe ngaahi uaine kehekehe: pea neongo ʻae meʻa lahi ni kotoa pē, naʻe ʻikai te u maʻu ʻae mangisi ʻae pule, koeʻuhi naʻe māfasia lahi ʻae kakai ni.

19 Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за людете.

‌ʻE hoku ʻOtua, ke ke manatuʻi au ke u lelei ai, ʻo fakatatau ki he meʻa kotoa pē naʻaku fai mā ʻae kakai ni.