Матей 25
1 Тогава небесното царство ще се уприличи на десет девици, които взеха светилниците си, и излязоха да посрещнат младоженеца.
Тогда уподобися Царствие Небесное десятим девам, яже прияша светилники своя и изыдоша в сретение жениху:
2 А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.
пять же бе от них мудры и пять юродивы.
3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.
Юродивыя же, приемшя светилники своя, не взяша с собою елеа:
4 Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.
мудрыя же прияша елей в сосудех со светилники своими:
5 И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.
коснящу же жениху, воздремашася вся и спаху.
6 А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!
Полунощи же вопль бысть: се, жених грядет, исходите в сретение его.
7 Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.
Тогда восташа вся девы тыя и украсиша светилники своя.
8 А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.
Юродивыя же мудрым реша: дадите нам от елеа вашего, яко светилницы наши угасают.
9 А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
Отвещаша же мудрыя, глаголющя: еда како не достанет нам и вам: идите же паче к продающым и купите себе.
10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.
Идущым же им купити, прииде жених: и готовыя внидоша с ним на браки, и затворены быша двери.
11 После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни.
Последи же приидоша и прочыя девы, глаголющя: Господи, Господи, отверзи нам.
12 А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.
Он же отвещав рече им: аминь глаголю вам, не вем вас.
13 И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].
Бдите убо, яко не весте дне ни часа, в оньже Сын Человеческий приидет.
14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
Якоже бо человек некий отходя призва своя рабы и предаде им имение свое:
15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
и овому убо даде пять талант, овому же два, овому же един, комуждо противу силы его: и отиде абие.
16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
Шед же приемый пять талант, дела в них и сотвори другия пять талант:
17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.
такожде и иже два, приобрете и той другая два:
18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
приемый же един, шед вкопа (его) в землю и скры сребро господина своего.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
По мнозе же времени прииде господин раб тех и стязася с ними о словеси.
20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
И приступль пять талант приемый, принесе другия пять талант, глаголя: господи, пять талант ми еси предал: се, другия пять талант приобретох ими.
21 Господарят му рече: Хубаво, добри е верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
Рече же ему господь его: добре, рабе благий и верный: о мале был еси верен, над многими тя поставлю: вниди в радость господа твоего.
22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
Приступль же и иже два таланта приемый, рече: господи, два таланта ми еси предал: се, другая два таланта приобретох има.
23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
Рече (же) ему господь его: добре, рабе благий и верный: о мале (ми) был еси верен, над многими тя поставлю: вниди в радость господа твоего.
24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сял, и събираш гдето не си пръскал;
Приступль же и приемый един талант, рече: господи, ведях тя, яко жесток еси человек, жнеши, идеже не сеял еси, и собираеши идеже не расточил еси:
25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
и убоявся, шед скрых талант твой в земли: (и) се, имаши твое.
26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна гдето не съм сял, и събирам гдето не съм пръскал;
Отвещав же господь его рече ему: лукавый рабе и ленивый, ведел еси, яко жну идеже не сеях, и собираю идеже не расточих:
27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
подобаше убо тебе вдати сребро мое торжником, и пришед аз взял бых свое с лихвою:
28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
возмите убо от него талант и дадите имущему десять талант:
29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.
имущему бо везде дано будет и преизбудет: от неимущаго же, и еже мнится имея, взято будет от него:
30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
и неключимаго раба вверзите во тму кромешнюю: ту будет плачь и скрежет зубом. Сия глаголя возгласи: имеяй ушы слышати да слышит.
31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
Егда же приидет Сын Человеческий в славе Своей и вси святии Ангели с Ним, тогда сядет на престоле славы Своея,
32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;
и соберутся пред Ним вси языцы: и разлучит их друг от друга, якоже пастырь разлучает овцы от козлищ:
33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.
и поставит овцы одесную Себе, а козлища ошуюю.
34 Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
Тогда речет Царь сущым одесную Его: приидите, благословеннии Отца Моего, наследуйте уготованное вам Царствие от сложения мира:
35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
взалкахся бо, и дасте Ми ясти: возжадахся, и напоисте Мя: странен бех, и введосте Мене:
36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
наг, и одеясте Мя: болен, и посетисте Мене: в темнице бех, и приидосте ко Мне.
37 Тогава праведните в отговор ще му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
Тогда отвещают Ему праведницы, глаголюще: Господи, когда Тя видехом алчуща, и напитахом? Или жаждуща, и напоихом?
38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?
Когда же Тя видехом странна, и введохом? Или нага, и одеяхом?
39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
Когда же Тя видехом боляща, или в темнице, и приидохом к Тебе?
40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
И отвещав Царь речет им: аминь глаголю вам, понеже сотвористе единому сих братий Моих менших, Мне сотвористе.
41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. (aiōnios g166)
Тогда речет и сущым ошуюю (Его): идите от Мене, проклятии, во огнь вечный, уготованный диаволу и аггелом его: (aiōnios g166)
42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
взалкахся бо, и не дасте Ми ясти: возжадахся, и не напоисте Мене:
43 странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.
странен бех, и не введосте Мене: наг, и не одеясте Мене: болен и в темнице, и не посетисте Мене.
44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
Тогда отвещают Ему и тии, глаголюще: Господи, когда Тя видехом алчуща, или жаждуща, или странна, или нага, или больна, или в темнице, и не послужихом Тебе?
45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.
Тогда отвещает им, глаголя: аминь глаголю вам, понеже не сотвористе единому сих менших, ни Мне сотвористе.
