Марко 6
1 И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
And he went out from thence, and cometh into his own country; and his disciples follow him.
2 О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.
And when the sabbath was come, he began to teach in the synagogue. And most people when they heard him were astonished, saying, Whence hath this man these things? And what is the wisdom which is given him? And how is it that such miracles are wrought by his hands?
3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
Is not this the carpenter, the son of Mary, and brother of James, and Joses, and Judah, and Simon? And are not his sisters here with us? And they took offence at him.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
And Jesus said to them, A prophet is not without honor except in his own country, and among his own kindred, and in his own house.
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
And he could not do any miracle there, except that he laid his hand upon a few sick persons, and cured them.
6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
And he wondered at their want of faith. And he went about the surrounding villages teaching.
7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
And he calleth to him the twelve, and began to send them forth by two and two; and gave them power over the unclean spirits;
8 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
and commanded them that they should take nothing for the way but a staff only; no bread, no bag, no money in their girdle;
9 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
but to be shod with sandals; and, Do not put on two coats.
10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
And he said to them, Wherever ye enter a house, there abide fill ye leave that place.
11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
And whatever place shall not receive you, nor hear you, when ye go thence, shake off the dust under your feet as a testimony to them.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
And they went out and preached that men should repent;
13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
and they cast out many demons, and anointed with oil many sick persons, and healed them.
14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.
And king Herod heard of him (for his name was spread abroad), and he said, John the Baptizer hath risen from the dead, and therefore do these powers work in him. But others said, It is Elijah.
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.
And others said, It is a prophet, as one of the prophets.
16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
But Herod hearing of it said, John, whom I beheaded, hath risen again.
17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
For Herod himself had sent forth and seized John, and bound him in prison, on account of Herodias, his brother Philip's wife; for he had married her.
18 Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
For John had said to Herod, It is not lawful for thee to have thy brother's wife.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
And Herodias was enraged against him, and wished to put him to death, but could not.
20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
For Herod feared John, knowing that he was a righteous and holy man, and was regardful of him; and on hearing him, was in much anxiety, and listened to him gladly.
21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
And a convenient day having come, when Herod on his birthday made a supper for his nobles and chief captains and the principal men of Galilee,
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
and the daughter of Herodias came in and danced, she pleased Herod and those at table with him; and the king said to the damsel, Ask of me whatever thou wilt, and I will give it thee.
23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
And he swore to her, Whatever thou shalt ask of me, I will give thee, to the half of my kingdom.
24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
And she went out and said to her mother, What shall I ask? And she said, The head of John the Baptizer.
25 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.
And she came in immediately with haste to the king, and asked, saying, I desire that thou wilt give me immediately on a platter the head of John the Baptist.
26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
And the king was exceedingly sorry; but on account of his oaths, and of those at table with him, he would not refuse her.
27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
And the king immediately sent one of his guards, and ordered his head to be brought. And he went and beheaded him in the prison,
28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
and brought his head on a platter, and gave it to the damsel; and the damsel gave it to her mother.
29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
And his disciples, when they heard of it, came and took up his body, and laid it in a tomb.
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
And the apostles gather together to Jesus, and told him all which they had done and taught.
31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
And he saith to them, Come ye by yourselves apart into a desert place, and rest a while. For there were many coming and going; and they had no leisure, even to eat.
32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.
And they went away into a desert place in the boat apart.
33 А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.
And many saw them departing, and knew them, and ran together on foot thither from all the cities, and arrived before them.
34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
And when he came forth, he saw a great multitude, and was moved with compassion for them, because they were as sheep not having a shepherd; and he began to teach them many things.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
And late in the day his disciples came to him, and said, This is a desert place, and it is now late;
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
send them away, that they may go into the surrounding fields and villages, and buy themselves something to eat.
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?
But he answering said to them, Give ye them to eat. And they say to him, Shall we go and buy two hundred denaries' worth of bread, and give them to eat?
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
He saith to them, How many loaves have ye? Go and see. And when they knew, they say, Five, and two fishes.
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
And he ordered them to make all lie down in companies upon the green grass.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
And they lay down in ranks, by hundreds, and by fifties.
41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
And taking the five loaves and the two fishes, he looked up to heaven and blessed, and broke the loaves, and gave them to the disciples to set before them; and the two fishes he divided among them all.
42 И всички ядоха и се наситиха.
And they all ate, and were filled.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
And they took up twelve baskets full of the fragments, and of the fishes.
44 А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.
And they who ate of the loaves were five thousand men.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
And he immediately constrained his disciples to get into the boat, and to go before to the other side to Bethsaida, while he sent the multitude away.
46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
And when he had taken leave of them, he went away into the mountain to pray.
47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
And when evening came, the boat was in the midst of the lake; and he was alone on the land.
48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
And when he saw them toiling hard in rowing, for the wind was against them, about the fourth watch of the night he cometh to them, walking upon the lake. And he would have passed by them;
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
but they, seeing him walking upon the lake, thought it was a spectre, and cried out.
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
For they all saw him, and were terrified. But he immediately spoke with them, and saith to them, Be of good cheer; it is I, be not afraid.
51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
And he went up to them into the boat, and the wind ceased. And they were exceedingly astonished, beyond measure.
52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
For they did not consider the matter of the loaves; but their heart was hardened.
53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
And crossing over, they came to land, to Gennesaret; and anchored there.
54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;
And when they had come out of the boat, the people immediately knowing who he was,
55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
ran through all that region, and began to carry about on beds those that were sick to the place where they heard he was.
56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
And wherever he entered into villages or cities or the open country, they laid the sick in the market-places, and besought him that they might touch if it were but the fringe of his garment; and as many as touched him were made well.
