Лука 7
1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.
Сар пэрэашыля тэ дэл дума кай мануша, Исусо жыля андо Капернаумо.
2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
Котэ, кав екх халавдо, пхурэдэр англай шэл халавдэ, сас бутярно, вов лэс фартэ танголас. Вов сас фартэ насвало и мэрэлас.
3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.
Кала халавдо ашундя палав Исусо, бишалдя Лэстэ иудеёндирэн пхурэдэрэн тэ мангэн Лэс, кай тэ авэл и тэ састярэл лэстирэ бутярнэс.
4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
Пхурэдэра авиле кав Исусо и линэ тэ мангэн Лэс: — Кадва мануш ашэл, кай Ту тэ терэс када важ лэсти.
5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
Вов камэл амарэн манушэн и тердя амэнди синагога.
6 А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
Исусо жыля лэнца. Кала Вов поджалас кав чер, пхурэдэр шэлэнго бишалдя Лэстэ пэстирэ амалэн тэ пхэнэн: — Рай, на лэ пэр пэстэ пхаримос. Мэ на ашав, кай ту тэ зажас талай ушарди мэрнэ черэстирэ.
7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
Мэ ежэно на ашав тэ авав Тутэ. Нэ пхэн качи лав, и мэрно бутярно састёла.
8 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.
Мэ ежэно кандав, со припхэнэн манди мэрнэ пхурэдэра. И мандэ исин майцэкнэ мандар халавдэ, савэ кандэн ман. Мэ пхэнав екхэсти: «Жа!» — и жал, аврэсти: «Ав кардэ!» — и кодва авэл. Бутярнэсти пэстирэсти пхэнав: «Стер када!» — и вов терэл.
9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
Исусо шундя када, дивосайля, обрисайля кай мануша, савэ жанас пала Лэстэ, пхэндя: — Пхэнав тумэнди, со и андэ Израилё Мэ на аракхлем кацаво патимос.
10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
Кола, савэн бишалдэ, рисайле андо чер, аракхле бутярнэс састярдэса.
11 А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
На прожыля бут вряма, тунчи Исусо жыля андо форо, саво акхарэлпэ Наино. Лэса жанас Лэстирэ сытярнэ и бут авэр мануша.
12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
Кала Вов поджыля кай форости удар, котар выандярэнас мулэс. Вов сас екх шаво кай дэй, ай вой сас пхивли. Екхэтанэ ласа андав форо выжанас бут мануша.
13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
Кала Рай удикхля кала жувля, Вов тангосардя ла. — На ров, — пхэндя Вов лати.
14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
Тунчи Вов поджыля, ляпэ кав сикрио. Кола, ко андярэлас лэс, ашыле. Исусо пхэндя: — Шаворо, пхэнав тути: вщи!
15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
Муло бэшля и ля тэ дэл дума. Исусо отдя лэс лэстиря дати.
16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
Пэ всаворэ, ко сас котэ, авиля бари дар, и мануша линэ тэ лашарэн Дэвлэс и тэ пхэнэн: — Баро пророко авиля амэндэ! Дэл авиля кай Пэстирэ мануш!
17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
Кацави дума розжыляпэ пала Лэстэ пай всавори Иудея и всавори пхув.
18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
Сытярнэ Иоаностирэ роспхэндэ лэсти пала вся кода. Тунчи Иоано акхардя пэстэ дуен андар лэндэ.
19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
И бишалдя лэн кав Рай тэ пушэн: — Ту кодва, Ко трэбуй тэ авэл, или амэнди тэ ажутярас аврэс?
20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
Кала мурша авиле кав Исусо и пхэндэ: — Иоано Болдэмарё бишалдя амэн Тутэ тэ пушас: «Ту Кодва, Ко трэбуй тэ авэл, или амэнди тэ ажутярас аврэс?»
21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
Андэ кодья вряма Исусо састярдя бутэн манушэн насвалимастар, дукхатар и холятирэ духондар, и бутэнди корэнди отпхэрнадя якха.
22 Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
Исусо пхэндя бишалдэнди: — Жантэ, роспхэнэнтэ Иоаности, со тумэ дикхле и шундэ: корэ дикхэн, бангэ пхирэн, насвалэ проказаса жужарэнпэ латар, кашукэ ашунэн, мулэ жундён, и чёрэнди роспхэнэлпэ Радосаво Лав.
23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
Бахтало кодва, ко на хасарэла патимо андэ Мандэ!
24 А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?
Кала бишалдэ сытярнэ Иоаностирэ ужыле, Исусо ля тэ дэл дума манушэнди палав Иоано: — Со тумэ пхирдэ тэ дикхэн андэ мал? Чяр, сави тинолпэ балвалятар?
25 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
Тунчи, со тумэ пхирдэ тэ дикхэн? Манушэс, урявдэс андэ барвали йида? Най! Кола, савэ урявдэ андэ ковли йида, жувэн барвалэс андэ тхагарэндирэ чера.
26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
Тунчи, со тумэ пхирдэ тэ дикхэн? Пророкос? Кадя, пхэнав тумэнди, со майбарэс, сар пророко.
27 Това е оня, за когото е писано:
Вов кодва, пала кастэ пистросардо: «Акэ, Мэ бишалав англав Тутэ Мэрнэс ангелос, саво гытола англав Тутэ Тиро дром».
28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
Пхэнав тумэнди: колэндар, савэн бэяндэ жувля, нинай майбарэс пророкос, сар Иоано. Но майцэкно андэ Тхагаримос Дэвлэско — майбаро лэстар.
29 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
Всаворэ мануша тай стидэмаря налогонэндирэ, ашундэ и прижангле Дэвлэско дром чячюно и прилинэ болдимос Иоаноско.
30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
А фарисеёря и сытяримаря Законостирэ отпхэндэпэ тэ терэ, со пхэндя о Дэл, и на болдэпэ Иоаностар.
31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?
Исусо пхэндя: — Пэр кастэ тунчи шонпэ мануша кала родостар? Пэр кастэ онэ мэзимэ?
32 Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.
Онэ — сар бэяцэ, савэ бэшэн пэ тарго и цыписавэн ек екхэсти: «Амэ дилабасас тумэнди пэ дудка, и тумэ на цэлэнас. Амэ дилабасас тумэнди ровиканэ диля, и тумэ на ровэнас».
33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
Акэ, авиля Иоано Болдэмарё, на хал марно и на пэл мол, и тумэ пхэнэн: «Андэр лэстэ бэнг».
34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
Авиля Шаво Манушыкано, хал и пэл, и тумэ пхэнэн: «Акэ мануш, саво обхалпэ, и матимари, амал стидэмаренго налогонэндиро и бэзэхалэ манушэнго».
35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
Нэ допхэнэлпэ годи рындонца всаворэ бэяцэнца.
36 И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
Екх андай фарисеёря акхардя Исусос пэстэ черэ тэ хал. Исусо авиля лэстэ черэ и бэшля палай мэсаля.
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.
Андэ кадья вряма екх жувли колэ форостар, савя жанэнас сар бэзэхаля, ужангля, кай Исусо хал андо чер фарисеёско, андя кордэ кхоро андай алебастро лэ духонэнца.
38 И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
Жувли тэрдиля палал паша пэрнэ кав Исусо, фартэ ровэлас, и ясва прастэнас Лэсти пэ пэрнэ. Вой ля тэ выкхосэл Лэсти пэрнэ пэсти балэнца, чюминдэлас лэн и макхэлас духонэнца.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
Кала фарисеё, саво акхардя Исусос, дикхля када, вов гындосардя: «Сар Кадва Мануш чячес тэ авэл пророкоса, то Вов жанэлас бы, со манушни, сави Лэстэ лэлпэ, — бэзэхали».
40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!
Тунчи Исусо пхэндя лэсти: — Симоно, Мэ камав тути варисо тэ пхэнав. Кодва пхэндя: — Пхэн, Сытяримари.
41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият
— Дуй мануша сас ужылэ екхэ и колэсти манушэсти. Екх ужыло сас панч шэл динария, а авэр — пандэша.
42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
И екхэсти, и аврэсти на сас, соса тэ рисарэн ужылимос. Колэстар вов эртисардя дуенди. Ко лэндар авэла майфартэ тэ камэл лэс?
43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.
Симоно пхэндя: — Гындосарав, кодва, касти сас будэр ужылимос эртисардо. — Ту чячес полэс, — пхэндя Исусо.
44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
Обрисайля кай жувли, пхэндя Симоности: — Ту дикхэс акала жувля? Мэ авилем адо чер тиро. Ту паи манди на дян, кай тэ выхалавав пэрнэ, а вой выхаладя Мэрнэ пэрнэ ясвэнца и выкхосля пэстирэ балэнца!
45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
Ту на чюминдян Ман, сар авилем тутэ, а кадья жувли кола вряматар, сар Мэ зажылем тутэ, на пэрэашэл тэ чюминдэл Манди пэрнэ.
46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
Ту на дян Манди оливково дзэто тэ макхав шэро, а вой кучютнэ духонэнца помакхля Манди пэрнэ.
47 Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.
Важ кода Мэ пхэнав тути: лати эртисардэпэ бут бэзэха, пала кода вой покамля кадя бут. А кодва, касти цыра эртисардо, и камэл майцыра.
48 И рече -: Прощават ти се греховете.
Тунчи Иисусо пхэндя жувляти: — Тирэ бэзэха эртисардэ.
49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?
Нэ авэр мануша, савэ сас паша мэсали, гындонас: «Ко Вов кацаво, со и бэзэха эртисарэл?»
50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
Исусо пхэндя жувляти: — Тиро патимос фэрисардя тут. Жа лэ мироса.
