Лука 6
1 И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
And it came to pass, on a Sabbath, that he was passing along through cornfields, and his disciples were plucking and eating the ears of corn, rubbing them with their hands.
2 О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
But, certain of the Pharisees, said—Why are ye doing what is not allowed on the Sabbath?
3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
And, making answer unto them, Jesus said—Have ye never read, even this, what David did when he hungered, he, and they who were with him—
4 как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
How he entered into the house of God, and, the presence-bread, receiving, did eat, and gave to them who were with him, which it is not allowable to eat, save alone, to the priests?
5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
And he was saying to them—The Son of Man is, Lord of the Sabbath.
6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
And it came to pass, on another Sabbath, that he entered into the synagogue, and was teaching, and there was a man there, and, his right hand, was withered.
7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
Now the Scribes and the Pharisees were narrowly watching him, whether, on the Sabbath, he healeth, —that they might find whereof to accuse him.
8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
But, he, knew their reasonings, and said to the man who had the, withered, hand—Arise, and stand forward in the midst! And, arising, he stood forward.
9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
And Jesus said unto them—I ask you, whether it is allowed, on the Sabbath, to do good or to do harm, —life, to save, or, to destroy.
10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
And, looking round upon them all, he said unto him—Stretch forth thy hand! and, he, did so, and his hand was restored.
11 А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
But, they, were filled with folly, and began conversing one with another, as to, what they might do with Jesus.
12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
And it came to pass, in these days, that he went forth into the mountain to pray, and was spending the night in the prayer-house of God.
13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
And, when it became day, he called his disciples, and chose from them, twelve, whom also he named, Apostles, —
14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
Simon, whom also he named Peter, and Andrew his brother; and James and John; and Philip and Bartholomew;
15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
and Matthew and Thomas; and James, son of Alphaeus, and Simon, who was called Zealot; and Judas, [son] of James,
16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
and Judas Iscariot, who became betrayer; —
17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
and, coming down with them, he stood upon a level place, also a great multitude of his disciples, —and a great throng of the people, from all Judaea and Jerusalem and the sea-coast of Tyre and Zidon, who had come to hearken unto him and to be healed from their diseases;
18 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
and, they who were molested by impure spirits, were being cured;
19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
and, all the multitude, were seeking to touch him, because, power, from him, was coming forth, and healing all.
20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
And, he, lifting up his eyes towards his disciples, was saying: —Happy, ye destitute, for, yours, is the kingdom of God.
21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
Happy, ye that hunger now, for ye shall be filled. Happy, ye that weep now, for ye shall laugh.
22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
Happy, are ye, whensoever men shall hate you, and whensoever they shall separate you, and reproach you, and cast out your name as evil, for the sake of the Son of Man:
23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
be rejoiced in that day, and leap, for lo! your reward, is great in heaven; for, according to the same things, were their fathers doing unto the prophets.
24 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
But alas! for you, ye wealthy, for ye are duly receiving you consolation.
25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
Alas! for you, ye who are filled full now, for ye shall hunger. Alas! ye that laugh now, for ye shall mourn and weep.
26 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
Alas! whensoever all men shall, speak well of you, for, according to the same things, were their fathers doing unto the false prophets.
27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
But, unto you, I say, who are hearkening: Be loving your enemies; be doing, good, unto them that hate you;
28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
Be blessing them that curse you; be praying for them that wantonly insult you.
29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
To him who is smiting thee upon the one cheek, be offering, the other also; and, from him who is taking away thy mantle, thy tunic also, do not forbid:
30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
To every one asking thee, give, and, from him that taketh away thy possessions, ask them not back.
31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
And, according as ye desire that men be doing unto you, be ye doing unto them, in like manner.
32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
And, if ye love them that love you, what sort of thanks are there for you? for, even sinners, love, such as love them.
33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
[For], if ye even do good unto them that do good unto you, what sort of thanks are there for you? Even sinners, the same, are doing.
34 И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
And, if ye lend to them from whom ye are hoping to receive, what sort of thanks are there for you? Even sinners, unto sinners, do lend, that they may receive back, as much.
35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
But love your enemies, and do good and lend, hoping for, nothing, back; and your reward shall be, great, and ye shall be sons of the Most High, —for, he, is, gracious, unto the ungrateful and wicked.
36 Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
Become ye compassionate, according as, your Father, is, compassionate;
37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
And do not judge, and in nowise shall ye be judged; and do not condemn, and in nowise shall ye be condemned; release, and ye shall be released;
38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
Give, and it shall be given unto you: good measure, pressed down, shaken together, running over, will they give into your lap; for, with what measure ye mete, shall it be measured back unto you.
39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
He spake, moreover, a parable also, unto them: Can, the blind, guide, the blind? will not, both, fall into, a ditch?
40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
A disciple is not above the teacher; but, when trained, every one shall be as his teacher.
41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
But why beholdest thou the mote that is in the eye of thy brother, while, the beam that is in thine own eye, thou dost not consider?
42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
How canst thou say to thy brother—Brother! let me cast out the mote that is in thine eye, —thyself, the beam in thine own eye, not beholding? Hypocrite! cast out, first, the beam out of thine own eye, and, then, shalt thou see clearly, to cast out, the mote that is in the eye of thy brother.
43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
For a good tree doth not produce worthless fruit, neither again doth, a worthless tree, produce good fruit.
44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
For, every tree, by its own fruit, becometh known. For not, of thorns, do they gather figs, neither, of a bramble-bush, do they gather, a bunch of grapes.
45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
The good man, out of the good treasure of the heart, bringeth forth that which is good; and, the wicked man, out of the wicked heart, bringeth forth that which is wicked; for, out of an overflowing of heart, speaketh, his mouth.
46 И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
And why call ye me, Lord! Lord! and not do the things that I say?
47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
Every one coming unto me, and hearkening unto my words, and doing them, I will suggest to you, whom he is like:
48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
He is like unto a man building a house, who digged, and deepened, and laid a foundation upon the rock, —and, a flood, coming, the stream burst against that house, and was not strong enough to shake it, because it had been, well, built.
49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
But, he that hath heard and not done, is like unto a man having built a house upon the earth, without a foundation, —against which the stream burst, and, straightway, it fell in; and it came to pass, that, the crash of that house, was, great.
