Лука 5
1 А еднаж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
Now it happened that, when the crowds pressed toward him, so that they might hear the word of God, he was standing beside the lake of Genesaret.
2 И видя две ладии, спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
And he saw two boats standing beside the lake. But the fishermen had climbed down, and they were washing their nets.
3 И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
And so, climbing into one of the boats, which belonged to Simon, he asked him to draw back a little from the land. And sitting down, he taught the crowds from the boat.
4 И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
Then, when he had ceased speaking, he said to Simon, “Lead us into deep water, and release your nets for a catch.”
5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
And in response, Simon said to him: “Teacher, working throughout the night, we caught nothing. But on your word, I will release the net.”
6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
And when they had done this, they enclosed such a copious multitude of fish that their net was rupturing.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
And they signaled to their associates, who were in the other boat, so that they would come and help them. And they came and filled both boats, so that they were nearly submerged.
8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
But when Simon Peter had seen this, he fell down at the knees of Jesus, saying, “Depart from me, Lord, for I am a sinful man.”
9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,
For astonishment had enveloped him, and all who were with him, at the catch of fish that they had taken.
10 също и Яков и Иоан, синове на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
Now the same was true of James and John, the sons of Zebedee, who were associates of Simon. And Jesus said to Simon: “Do not be afraid. From now on, you will be catching men.”
11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
And having led their boats to land, leaving behind everything, they followed him.
12 И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.
And it happened that, while he was in a certain city, behold, there was a man full of leprosy who, upon seeing Jesus and falling to his face, petitioned him, saying: “Lord, if you are willing, you are able to cleanse me.”
13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам: бъди очистен! И на часа проказата го остави.
And extending his hand, he touched him, saying: “I am willing. Be cleansed.” And at once, the leprosy departed from him.
14 И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, според както е заповядал Моисей.
And he instructed him that he should tell no one, “But go, show yourself to the priest, and make the offering for your cleansing, just as Moses has commanded, as a testimony for them.”
15 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
Yet word of him traveled around all the more. And great crowds came together, so that they might listen and be cured by him from their infirmities.
16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
And he withdrew into the desert and prayed.
17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.
And it happened, on a certain day, that he again sat down, teaching. And there were Pharisees and doctors of the law sitting nearby, who had come from every town of Galilee and Judea and Jerusalem. And the power of the Lord was present, to heal them.
18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
And behold, some men were carrying in the bed of a man who was paralyzed. And they sought a way to bring him in, and to place him before him.
19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.
And not finding a way by which they might bring him in, because of the crowd, they climbed up to the roof, and they let him down through the roof tiles with his bed, into their midst, in front of Jesus.
20 И Той, като видя вярата им рече: Човече, прощават ти се греховете.
And when he saw his faith, he said, “Man, your sins are forgiven you.”
21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
And the scribes and Pharisees began to think, saying: “Who is this, who is speaking blasphemies? Who is able to forgive sins, except God alone?”
22 Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?
But when Jesus realized their thoughts, responding, he said to them: “What are you thinking in your hearts?
23 Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
Which is easier to say: ‘Your sins are forgiven you,’ or to say, ‘Rise up and walk?’
24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.
But so that you may know that the Son of man has authority on earth to forgive sins,” he said to the paralytic, “I say to you to: Rise up, take up your bed, and go into your house.”
25 И начаса той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
And at once, rising up in their sight, he took up the bed on which he was lying, and he went away to his own house, magnifying God.
26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.
And astonishment took hold of everyone, and they were magnifying God. And they were filled with fear, saying: “For we have seen miracles today.”
27 След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.
And after these things, he went out, and he saw a tax collector named Levi, sitting at the customs office. And he said to him, “Follow me.”
28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.
And leaving behind everything, rising up, he followed him.
29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.
And Levi made a great feast for him in his own house. And there was a large crowd of tax collectors and others, who were sitting at table with them.
30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
But the Pharisees and scribes were murmuring, saying to his disciples, “Why do you eat and drink with tax collectors and sinners?”
31 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
And responding, Jesus said to them: “It is not those who are well who need a doctor, but those who have maladies.
32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.
I have not come to call the just, but sinners to repentance.”
33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.
But they said to him, “Why do the disciples of John fast frequently, and make supplications, and those of the Pharisees act similarly, while yours eat and drink?”
34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?
And he said to them: “How can you cause the sons of the groom to fast, while the groom is still with them?
35 Ще дойдат, обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.
But the days will come when the groom will be taken away from them, and then they will fast, in those days.”
36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.
Then he also made a comparison for them: “For no one sews a patch from a new garment onto an old garment. Otherwise, he both disrupts the new one, and the patch from the new one does not join together with the old one.
37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.
And no one puts new wine into old wineskins. Otherwise, the new wine ruptures the wineskins, and it will be poured out, and the wineskins will be lost.
38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.
Instead, the new wine is put into new wineskins, and both are preserved.
39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.
And no one who is drinking the old, soon wishes for the new. For he says, ‘The old is better.’”
