Лука 5
1 А еднаж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
Hypoet taw Bawipa Jesu ce thlang kqeng mi Genesaret tuili keng awh dyi hy, cawh thlang kqeng ing Khawsak awi ce ngai uhy,
2 И видя две ладии, спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
tui keng awh ngak hawikhqi ing a mi taak hyt lawng pakkhih ce hu hy, ngak hawikhqi taw a mi lawk chuk uhy.
3 И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
Lawng pynoet ak khuiawh ce lut hy, cawhkaw lawng cetaw Simon a lawng na awm hy. Lawng ce tui benna tun bet aham Simon ce kqawn pehy. Cekcoengawh lawng awh ce ngawi nawh thlangkhqi ce cawngpyi hy.
4 И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
Awi ak kqawn boeih coengawh, Simon venawh, “Tuili dung na thoeih nawh lawk ce khawng lah,” tina hy.
5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
Simon ing, “Bawipa than oet pyt khawng hawh hlai u nyng ikawawm am hu u nyng. Cehlai nak awi awh khawng lah vang nyng,” tina hy.
6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
Lawk ce amik khawng awhtaw, nga khawzah tu unawh lawk ce teek pit pit hy.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
Cedawngawh lawng ak chang nakaw a mi pyikhqi ce ak bawm aham a mi kut ing vaih uhy, cekkhqi ce law unawh lawng ang cum pit pit dyna nga ce ak be na tu uhy.
8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
Simon Piter ing a huh awh, Jesu a khawkung awh khuk sym doena, “Bawipa, ni cehtaak mai, thlak thawlh na awm nyng,” tina hy.
9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,
Nga a mim tu awh Piter ingkaw a pyikhqi ce a mik kawpoek kyi hy,
10 също и Яков и Иоан, синове на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
Simon a pyi, Zebedee a caqawi Jakob ingkaw Johan awm anik kawpoek kyi hy. Cekcoengawh Jesu ing Simon a venawh, “Koeh kqih; tuh awhkawng thlang ak tukung na awm hawh kawp ti,” tina hy.
11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
Lawng ce kawngceng na amik dawh coengawh, ik-oeih boeih ce cehta unawh a hu awh bat uhy.
12 И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.
Khaw pynoet awh a awm awh, mynqai ak neh thlang pynoet ce law hy. Jesu ce a huh awh, dek na koep nawh qeennaak thoeh hy, “Bawipa, na ngaih awhtaw ni ciimcaih sak lah,” tina hy.
13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам: бъди очистен! И на часа проказата го остави.
Jesu ing a kut zyng nawh bi hy. “Ngaih nyng, qoei hlah!” tina hy. Cawh a mynqai ce caih pahoei hy.
14 И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, според както е заповядал Моисей.
Jesu ing a venawh, “U a venawh awm koeh kqawn, cet nawh khawsoeih a venna na pum ce nam huh coengawh, na qoeinaak a dawngawh Mosi ak awipeek a myihna, a mingmih ing a mi simnaak aham bulnaak ce sai lah,” tina hy.
15 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
Cehlai anih akawng ce thang khqoet hy, cedawngawh ak awi ngai ham ingkaw tlawhnaak qoei sak aham thlangkhqi ce law uhy.
16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
Cehlai Jesu taw a dingnaak na amah doeng cet poepa nawh cykcah hy.
17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.
Hypoet taw thlang a cawngpyi awh, Kalili qam, Judah qam ingkaw Jerusalem khaw awhkaw Farasikhqi ingkaw anaa awi cawngpyikungkhqi ce amah cawh ngawi uhy. Cawh thlak tlo qoei sak aham Bawipa ak thaawmnaak ce a venawh awm hy.
18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
Thlang vang ing ak khawn thlang pynoet ce a hiphaih awh kawt law uhy, ipkhui na khyn phaat unawh a haiawh tloeng peek aham ngaih uhy.
19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.
Cehlai thlang a be aih a dawngawh ipkhui na am khyn thai uhy, cedawngawh iptih na kaai unawh qui ing thlang anglak li awh, Jesu a haiawh hiphaih mah na nuk thlaak pe uhy.
20 И Той, като видя вярата им рече: Човече, прощават ти се греховете.
A mingmih ak cangnaak ce Jesu ing a huh awh, “Thlang pa aw, na thawlhnaak ce qeenna awm hawh hy,” tina hy.
21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
Cawh Farasikhqi ingkaw anaa awi cawngpyikungkhqi ing, “U nu Khawsa ak the ak khanaak ve? Khawsa doeng am awhtaw u ing nu thawlh qeenkhaw ang ngai thai?” ti uhy.
22 Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?
A mingmih ak kawpoek ce Jesu ing sim pe khqi nawh, “Ikawtih cemyihna namik kawlung khuiawh namik poek uh?
23 Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
Han nu ak zoei bet: 'Na thawlh qeenna awm hawh hy,' tive nu, am awhtaw 'Tho nawh cet hlah,' tive nu?
24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.
Cehlai thlanghqing Capa ing khawmdek awh thawlh qeennaak tahy, tice nami simnaak aham,” tinak khqi hy. Ak khawn na ce, “Ka nik kqawn peek, tho, na hiphaih ce lo nawh imna voei hlah,” tina hy.
25 И начаса той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
A mingmih haiawh ce dyi pahoei nawh, a hiphaih ce a lawh coengawh Khawsa kyihcah doena im na ce cet hy.
26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.
Thlang boeih a mik kawpoek kyi nawh Khawsa ce kyihcah uhy. Ngaih kyi doena, “Tuhngawi awh kawpoek kyi ik-oeih ni hu uhy,” ti uhy.
27 След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.
Cekcoengawh Jesu ce cet nawh mangmu cawinaak awh ak ngawi mangmu ak cawikung Levi ak mingnaak thlang pynoet ce hu hy. A venawh, “Ka hu awh bat lah,” tina hy.
28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.
Levi ce tho nawh ik-oeihkhqi ce a cehtaak coengawh a hu awh bat hy.
29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.
Cekcoengawh Levi ing amah a im awh Jesu aham buh veelnaak poei ak bau soeih sai pehy. Mangmu ak cawikungkhqi ingkaw thlak changkhqi thlang khawzah ce Jesu mi buh ai haih hy.
30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
Cehlai Farasikhqi ingkaw anaa awi cawngpyikungkhqi ing a mi huh awh ce a hubatkhqi venawh saai bi uhy, “Kawtih mangmu ak cawikung 'Thlak thawlhkhqi' mi buh a mi ai haih?” tinak khqi uhy.
31 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
Jesu ing, “Sakdip thlang ing siboei am ngoe hy, cehlai thlak tlo ing ni a ngoe.
32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.
Thlak dyng khy aham am law nyng, thlak thawlh a zutnaak aham ni ka law,” tinak khqi hy.
33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.
A mingmih ing a venawh, “Johan a hubatkhqi ingtaw buh zeih poepa unawh cykcah uhy, Farasikhqi a hubatkhqi ingawm, cehlai nang a hubatkhqi ingtaw aw a ai uhy,” tina uhy.
34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?
Jesu ing, “Zuk lokung a awm khuiawh ak khinkhqi buh namik zeih hly sak nu?
35 Ще дойдат, обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.
Cehlai zuk lokung lawh peek valhnaak a tym ce pha kaw; cawh buh zeih bit kawm uh,” tinak khqi hy.
36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.
A mingmih a venawh vawhkaw nyhtahnaak awi ve kqawn pehy: “U ingawm hi ak thai ce teek nawh hi ak kqym ap bu na khawi hy. Ak bunaak man, hi ak thai ce awm teek kaw, cekcoengawh hi ak kqym ingawm am qoep laklaw kaw.
37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.
U ingawm misur tui ak thai ce cikthlyng ak kqym awh am thun khawi hy. A thun mai mantaw, misur tui ak thai ing cikthlyng ak kqym ce hqe kawmsaw, misur tui ingkaw cikthlyng ce plawci bawk kaw.
38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.
Cedawngawh misur tui ak thai taw cikthlyng ak thai awh thun aham awm hy.
39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.
Misur tui ak kqym ce tui khqoet hy a mi ti a dawngawh, u ingawm misur tui ak kqym a awk coengawh misur tui ak thai ce am ngaih khawi hy,” tinak khqi hy.
