Лука 4
1 А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
Jesus, full of the Holy Spirit, returned from the Jordan River and was led by the Spirit into the desert,
2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
where he was tempted by the devil for forty days. He didn't eat anything during that whole time, so at the end he was starving.
3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
The devil said to him, “If you are the Son of God, command this stone to become bread.”
4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
“It is written in Scripture, ‘You shall not live on bread alone,’” Jesus answered.
5 Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
The devil led him up to a high place, and in a rapid view showed him all the kingdoms of the world.
6 На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),
Then the devil said to Jesus, “I will give you authority over all of them, and their glory. This authority has been given to me, and I can give it to anyone I want.
7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
Bow down and worship me and you can have it all.”
8 А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
“It is written in Scripture, ‘You shall worship the Lord your God, and you shall serve only him,’” Jesus replied.
9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
The devil took Jesus to Jerusalem, set him on the top of the Temple, and told him, “If you are the Son of God, then jump!
10 защото е писано:
For it is written in Scripture, ‘He will order his angels to care for you,
11 и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
holding you up to protect you from stumbling over a stone.’”
12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
“It is written in Scripture, ‘You shall not tempt the Lord your God,’” Jesus replied.
13 И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
When the devil had completed all his temptations, he waited for another opportunity.
14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
Jesus returned to Galilee, full of the Spirit's power. News about him spread everywhere.
15 И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
Jesus taught in their synagogues, and everyone praised him.
16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
When he arrived in Nazareth, where he had grown up, he went to the synagogue on the Sabbath day as usual.
17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
The scroll of the prophet Isaiah was handed to him. Jesus unrolled the scroll and found the place where it's written:
18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
“The Spirit of the Lord is upon me, for he has anointed me to announce good news to the destitute. He has sent me to proclaim that prisoners will be released, the blind will see, the oppressed will be freed,
19 да проглася благоприятната Господна година".
and to proclaim the time of the Lord's favor.”
20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
He rolled up the scroll and gave it back to the attendant. Then he sat down. Everybody in the synagogue was staring at him.
21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
“This Scripture you've just heard has been fulfilled today!” he told them.
22 И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
Everybody expressed their approval of him, amazed at the gracious words that came from his lips. “Isn't this Joseph's son?” they wondered.
23 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
Jesus replied, “I'm sure you'll repeat this proverb to me, ‘Physician, heal yourself!’ and ask, ‘Why don't you do here in your own hometown what we heard you did in Capernaum?’
24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
But I tell you the truth, no prophet is accepted in his hometown.
25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
I guarantee that there were many widows in Israel during the time of Elijah when there was a drought for three and a half years, causing a great famine throughout the country.
26 а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
Yet Elijah wasn't sent to any of them. He was sent to a widow in Zarephath in the region of Sidon!
27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
Even though there were many lepers in Israel in the time of Elisha, the only one who was healed was Naaman the Syrian!”
28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
When they heard this everyone in the synagogue became furious.
29 и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
They jumped to their feet and threw him out of the town. Then they dragged him to the top of the hill on which the town was built in order to throw him off the cliff.
30 Но Той мина посред тях и си отиде.
But he walked right through them and went on his way.
31 И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
Jesus went down to Capernaum, a town in Galilee. On Sabbath he started teaching them.
32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
They were amazed at what he taught them for he spoke with authority.
33 И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
In the synagogue there was a man who was possessed by a demon. He cried out,
34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
“So, what do you want with us, Jesus of Nazareth? Have you come to destroy us? I know who you are: God's Holy One!”
35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
Jesus interrupted him, saying. “Be quiet!” Then he ordered the demon, “Come out of him!” Throwing him to the ground right before them, the demon left the man without injuring him.
36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
They were all amazed and asked each other, “What is this teaching? With power and authority he orders evil spirits to leave—and they do!”
37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
News about Jesus spread throughout the nearby region.
38 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
Leaving the synagogue, Jesus went to Simon's house. Simon's mother-in-law was sick with a high fever and those who were there asked Jesus to help.
39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
Jesus went and stood over her. He told the fever to leave her—which it did. She got up right away and prepared a meal for them.
40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
When the sun set, they brought to him all who were sick, suffering from various diseases. Jesus placed his hands on them, one after the other, and he healed them.
41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
Demons came out of many people, shouting, “You are the Son of God.” But Jesus stopped them and refused to let them speak because they knew he was the Christ.
42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
Early the following morning Jesus left to find some peace and quiet. But the crowds went out looking for him, and finally found him. They tried to stop him leaving because they did not want him to go.
43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
But he told them, “I have to go to other towns to tell them the good news of the kingdom of God too, because that is what I was sent to do.”
44 И проповядваше в галилейските синагоги.
So Jesus went on traveling around, teaching the good news in the synagogues of Judea.
