< Лука 23 >

1 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.
ויקם כל קהלם ויוליכהו אל פילטוס׃
2 О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
ויחלו לדבר עליו שטנה לאמר את זה מצאנו מסית את העם ומנע אתו מתת מס אל הקיסר באמרו כי הוא מלך המשיח׃
3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.
וישאלהו פילטוס לאמר האתה הוא מלך היהודים ויען אתו ויאמר אתה אמרת׃
4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
ויאמר פילטוס אל ראשי הכהנים ואל המון העם לא מצאתי דבר אשם באיש הזה׃
5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.
והם התאמצו לדבר מדיח הוא את העם בלמדו בכל יהודה החל מן הגליל ועד הנה׃
6 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
ויהי כשמע פילטוס את שם הגליל וישאל אם הוא איש גלילי׃
7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.
וכאשר ידע כי מממשלת הורדוס הוא שלחו אל הורדוס אשר היה גם הוא בירושלים בימים האלה׃
8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
וישמח הורדוס עד מאד כראותו את ישוע כי מימים רבים אוה לראת אתו על כי שמע את שמעו ויקו לראת אות אשר יעשה׃
9 И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.
וירב לשאל אותו והוא לא השיב אתו דבר׃
10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
ויעמדו הכהנים הגדולים והסופרים ויתחזקו לדבר עליו שטנה׃
11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
ויבז אתו הורדוס עם צבאותיו ויהתל בו וילבש אותו בגד זהורית וישלחהו אל פילטוס׃
12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.
ביום ההוא נהיו פילטוס והורדוס לאהבים יחדו כי מלפנים איבה היתה בינתם׃
13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
ויקרא פילטוס את ראשי הכהנים ואת השרים ואת העם׃
14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
ויאמר אליהם הבאתם לפני את האיש הזה כמסית את העם והנה אני חקרתיו לעיניכם ולא מצאתי באיש הזה אשמת מאומה מן הדברים אשר אתם טוענים עליו׃
15 Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
וגם הורדוס לא מצא כי שלחתי אתכם אליו והנה אין בו חטא משפט מות׃
16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
על כן איסרנו ואפטרנו׃
17 А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
ועליו היה לפטר להם איש אחד בימי החג׃
18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
ויצעקו כל המונם ויאמרו הסר את זה ופטר לנו את בר אבא׃
19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
והוא היה משלך בית האסורים על דבר מרד אשר נהיה בעיר ועל דבר רצח׃
20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
ויסף פילטוס לשאת קולו כי חפץ לפטר את ישוע׃
21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!
והמה צעקו אליו לאמר הצלב אותו הצלב׃
22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
ויאמר אליהם פעם שלישית מה אפוא עשה זה רעה כל אשמת מות לא מצאתי בו על כן איסרנו ואפטרנו׃
23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
ויפצרו בו בקול גדול ויבקשו כי יצלב ויחזק קולם וקול הכהנים הגדולים׃
24 И Пилат реши да изпълни искането им:
ויגזר פילטוס כי תעשה בקשתם׃
25 Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.
ויפטר להם את המשלך בית האסורים על דבר מרד ורצח את אשר שאלו ואת ישוע מסר לרצונם׃
26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
וכאשר הוליכהו משם ויחזיקו באיש אחד הבא מן השדה ושמו שמעון איש קוריני וישימו עליו את הצלב לשאת אחרי ישוע׃
27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
וילכו אחריו המון עם רב והמון נשים והנה ספדות ומקוננות עליו׃
28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
ויפן ישוע ויאמר אליהן בנות ירושלים אל תבכינה עלי כי אם על נפשכן בכינה ועל בניכן׃
29 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
כי הנה ימים באים ואמרו אשרי העקרות ואשרי המעים אשר לא ילדו והשדים אשר לא היניקו׃
30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
אז יחלו לאמר אל ההרים נפלו עלינו ואל הגבעות כסונו׃
31 Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?
כי אם יעשו כזאת בעץ הלח מה יעשה ביבש׃
32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.
וגם שנים אחרים אנשי בליעל מוצאים אתו למות׃
33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.
ויהי כאשר באו אל המקום הנקרא גלגלתא ויצלבו אתו שם ואת אנשי הבליעל זה לימינו וזה לשמאלו׃
34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
ויאמר ישוע אבי סלח להם כי לא ידעו מה הם עשים ויחלקו בגדיו להם ויפילו גורל׃
35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
והעם עמד שם וראה וילעגו לו השרים לאמר את אחרים הושיע יושע נא את נפשו אם הוא המשיח בחיר האלהים׃
36 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
ויהתלו בו אנשי הצבא ויגשו ויביאו לו חמץ׃
37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.
ויאמרו אם אתה הוא מלך היהודים הושע את נפשך׃
38 А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
וגם מכתב היה ממעל לו בכתב יוני ורומי ועברי זה הוא מלך היהודים׃
39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
ואחד מאנשי הבליעל התלוים גדפו לאמר הלא אתה המשיח הושע את עצמך ואתנו׃
40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
ויען האחר ויגער בו לאמר האינך ירא את האלהים בהיותך בעצם הענש הזה׃
41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
והן אנחנו בו כמשפט כי לקחנו כפי מעשינו אבל זה לא עשה מאומה רע׃
42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
ויאמר אל ישוע זכרני נא אדני בבאך במלכותך׃
43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
ויאמר ישוע אליו אמן אמר אני לך כי היום תהיה עמדי בגן עדן׃
44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
ויהי כשעה הששית והנה חשך על כל הארץ עד השעה התשיעית׃
45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
ויחשך השמש ותקרע פרכת ההיכל לשנים קרעים׃
46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
ויקרא ישוע בקול גדול ויאמר אבי בידך אפקיד רוחי ובאמרו זאת נפח נפשו׃
47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.
וירא שר המאה את אשר נהיתה ויתן כבוד לאלהים לאמר אכן האיש הזה צדיק היה׃
48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
וכל המון העם אשר התאספו יחד למראה הזה בהביטם אל כל אשר נעשה תופפו על לבביהם וישובו׃
49 А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
וכל מידעיו עמדו מרחוק וגם הנשים אשר הלכו אתו מן הגליל ועיניהן ראות את אלה׃
50 И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
והנה איש ושמו יוסף והוא מן היעצים איש טוב וצדיק מן הרמתים עיר היהודים׃
51 който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,
אשר לא הסכים לעצתם ולפעלם ומחכה גם הוא למלכות האלהים׃
52 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
ויגש אל פילטוס וישאל ממנו את גוית ישוע׃
53 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
ויורד אתה ויכרכה בסדינים וישימה בקבר חצוב בסלע אשר עדן לא הושם בו אדם׃
54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
ויום ערב שבת היה והשבת הגיעה׃
55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
ותלכנה אחריו מן הנשים אשר באו אתו מן הגליל ותחזינה את הקבר ואת אשר הושם בו גויתו׃
56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
ואחרי שובן הכינו סמים ומרקחות ובשבת שבתו כפי המצוה׃

< Лука 23 >