Лука 22
1 О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
Približavaše se pak praznik prijesnijeh hljebova koji se zove pasha.
2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
I gledahu glavari sveštenièki i književnici kako bi ga ubili; ali se bojahu naroda.
3 Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
A sotona uðe u Judu, koji se zvaše Iskariot, i koji bješe jedan od dvanaestorice.
4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.
I otišavši govori s glavarima sveštenièkijem i sa starješinama kako æe im ga izdati.
5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
I oni se obradovaše, i ugovoriše da mu dadu novce.
6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
I on se obreèe, i tražaše zgodna vremena da im ga preda tajno od naroda.
7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
A doðe dan prijesnijeh hljebova u koji trebaše klati pashu;
8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
I posla Petra i Jovana rekavši: idite ugotovite nam pashu da jedemo.
9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
A oni mu rekoše: gdje hoæeš da ugotovimo?
10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
A on im reèe: eto kad uðete u grad, srešæe vas èovjek koji nosi vodu u krèagu; idite za njim u kuæu u koju on uðe,
11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
I kažite domaæinu: uèitelj veli: gdje je gostionica gdje æu jesti pashu s uèenicima svojijem?
12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
I on æe vam pokazati veliku sobu prostrtu; ondje ugotovite.
13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
A oni otidoše i naðoše kao što im kaza; i ugotoviše pashu.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
I kad doðe èas, sjede za trpezu, i dvanaest apostola s njim.
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
I reèe im: vrlo sam željeo da ovu pashu jedem s vama prije nego postradam;
16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
Jer vam kažem da je otsele neæu jesti dok se ne svrši u carstvu Božijemu.
17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
I uzevši èašu dade hvalu, i reèe: uzmite je i razdijelite meðu sobom;
18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
Jer vam kažem da neæu piti od roda vinogradskoga dok ne doðe carstvo Božije.
19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
I uzevši hljeb dade hvalu, i prelomivši ga dade im govoreæi: ovo je tijelo moje koje se daje za vas; ovo èinite za moj spomen.
20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
A tako i èašu po veèeri, govoreæi: ova je èaša novi zavjet mojom krvi koja se za vas proljeva.
21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
Ali evo ruka izdajnika mojega sa mnom je na trpezi.
22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
I sin èovjeèij dakle ide kao što je ureðeno; ali teško èovjeku onome koji ga izdaje!
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
I oni staše tražiti meðu sobom koji bi dakle od njih bio koji æe to uèiniti.
24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
A posta i prepiranje meðu njima koji bi se držao meðu njima da je najveæi.
25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
A on im reèe: carevi narodni vladaju narodom, a koji njim upravljaju, zovu se dobrotvori.
26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
Ali vi nemojte tako; nego koji je najveæi meðu vama neka bude kao najmanji, i koji je starješina neka bude kao sluga.
27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
Jer koji je veæi, koji sjedi za trpezom ili koji služi? Nije li onaj koji sjedi za trpezom? A ja sam meðu vama kao sluga.
28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
A vi ste oni koji ste se održali sa mnom u mojijem napastima.
29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
I ja ostavljam vama carstvo kao što je otac moj meni ostavio:
30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
Da jedete i pijete za trpezom mojom u carstvu mojemu, i da sjedite na prijestolima i sudite nad dvanaest koljena Izrailjevijeh.
31 [И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
Reèe pak Gospod: Simone! Simone! evo vas ište sotona da bi vas èinio kao pšenicu.
32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
A ja se molih za tebe da tvoja vjera ne prestane; i ti kadgod obrativši se utvrdi braæu svoju.
33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
A on mu reèe: Gospode! s tobom gotov sam i u tamnicu i na smrt iæi.
34 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
A on reèe: kažem ti, Petre! danas neæe zapjevati pijetao dok se triput ne odreèeš da me poznaješ.
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
I reèe im: kad vas poslah bez kese i bez torbe i bez obuæe, eda vam što nedostade? A oni rekoše: ništa.
36 И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
A on im reèe: ali sad koji ima kesu neka je uzme, tako i torbu; a koji nema neka proda haljinu svoju i kupi nož.
37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
Jer vam kažem da još i ovo treba na meni da se izvrši što stoji u pismu: i meðu zloèince metnuše ga. Jer što je pisano za mene, svršuje se.
38 И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
A oni rekoše: Gospode! evo ovdje dva noža. A on im reèe: dosta je.
39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
I izišavši otide po obièaju na goru Maslinsku; a za njim otidoše uèenici njegovi.
40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
A kad doðe na mjesto reèe im: molite se Bogu da ne padnete u napast.
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:
I sam otstupi od njih kako se može kamenom dobaciti, i kleknuvši na koljena moljaše se Bogu
42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
Govoreæi: oèe! kad bi htio da proneseš ovu èašu mimo mene! ali ne moja volja nego tvoja da bude.
43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
A anðeo mu se javi s neba, i krijepi ga.
44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
I buduæi u borenju, moljaše se bolje; znoj pak njegov bijaše kao kaplje krvi koje kapahu na zemlju.
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
I ustavši od molitve doðe k uèenicima svojijem, i naðe ih a oni spavaju od žalosti,
46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
I reèe im: što spavate? ustanite, molite se Bogu da ne padnete u napast.
47 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
Dok on pak još govoraše, gle, narod i jedan od dvanaestorice, koji se zvaše Juda, iðaše pred njima, i pristupi k Isusu da ga cjeliva. Jer im ovo bijaše dao znak: koga cjelivam onaj je.
48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
A Isus mu reèe: Juda! zar cjelivom izdaješ sina èovjeèijega?
49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
A kad oni što bijahu s njim vidješe šta æe biti, rekoše mu: Gospode! da bijemo nožem?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
I udari jedan od njih slugu poglavara sveštenièkoga, i otsijeèe mu desno uho.
51 а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
A Isus odgovarajuæi reèe: ostavite to. I dohvativši se do uha njegova iscijeli ga.
52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
A glavarima sveštenièkijem i vojvodama crkvenijem i starješinama koji bijahu došli na nj reèe Isus: zar kao na hajduka iziðoste s noževima i koljem da me uhvatite?
53 когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
Svaki dan bio sam s vama u crkvi i ne digoste ruku na mene; ali je sad vaš èas i oblast tame.
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
A kad ga uhvatiše, odvedoše ga i uvedoše u dvor poglavara sveštenièkoga. A Petar iðaše za njim izdaleka.
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
A kad oni naložiše oganj nasred dvora i sjeðahu zajedno, i Petar sjeðaše meðu njima.
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
Vidjevši ga pak jedna sluškinja gdje sjedi kod ognja, i pogledavši na nj reèe: i ovaj bješe s njim.
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
A on ga se odreèe govoreæi: ženo! ne poznajem ga.
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
I malo zatijem vidje ga drugi i reèe: i ti si od njih. A Petar reèe: èovjeèe! nijesam.
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
I pošto proðe oko jednoga sahata drugi neko potvrðivaše govoreæi: zaista i ovaj bješe s njim; jer je Galilejac.
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
A Petar reèe: èovjeèe! ne znam šta govoriš. I odmah dok on još govoraše zapjeva pijetao.
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
I obazrevši se Gospod pogleda na Petra, i Petar se opomenu rijeèi Gospodnje kako mu reèe: prije nego pijetao zapjeva odreæi æeš me se triput.
62 И излезе вън, та плака горко.
I izišavši napolje plaka gorko.
63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
A ljudi koji držahu Isusa rugahu mu se, i bijahu ga.
64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.
I pokrivši ga bijahu ga po obrazu i pitahu ga govoreæi: proreci ko te udari?
65 И много други хули изговориха против Него.
I druge mnoge hule govorahu na nj.
66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
I kad svanu, sabraše se starješine narodne i glavari sveštenièki i književnici, i odvedoše ga u svoj sud
67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
Govoreæi: jesi li ti Hristos? kaži nam. A on im reèe: ako vam i kažem, neæete vjerovati.
68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
A ako vas i zapitam, neæete mi odgovoriti, niti æete me pustiti.
69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
Otsele æe sin èovjeèij sjediti s desne strane sile Božije.
70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.
Svi pak rekoše: ti li si dakle sin Božij? A on im reèe: vi kažete da sam ja.
71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
A oni rekoše: šta nam trebaju više svjedoèanstva? jer sami èusmo iz usta njegovijeh.
