Лука 22
1 О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
Now the feast of unleavened bread, which is called the Passover, drew near.
2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
The chief priests and the scribes sought how they might kill him, for they feared the people.
3 Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
Satan entered into Judas, who was called Iscariot, who was numbered with the twelve.
4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.
He went away, and talked with the chief priests and captains about how he might deliver him to them.
5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
They were glad, and agreed to give him money.
6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
He consented, and sought an opportunity to deliver him to them in the absence of the crowd.
7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
The day of unleavened bread came, on which the Passover lamb must be sacrificed.
8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
He sent Peter and John, saying, "Go and prepare the Passover for us, that we may eat."
9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
They said to him, "Where do you want us to prepare?"
10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
He said to them, "Look, when you have entered into the city, a man carrying a pitcher of water will meet you. Follow him into the house which he enters.
11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
Tell the master of the house, 'The Teacher says to you, "Where is the guest room, where I may eat the Passover with my disciples?"'
12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
He will show you a large, furnished upper room. Make preparations there."
13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
They went, found things as he had told them, and they prepared the Passover.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
When the hour had come, he reclined at the table, and the apostles joined him.
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
He said to them, "I have earnestly desired to eat this Passover with you before I suffer,
16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
for I say to you, I will not eat of it again until it is fulfilled in the Kingdom of God."
17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
He received a cup, and when he had given thanks, he said, "Take this, and share it among yourselves,
18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
for I tell you, from now on I will not drink of the fruit of the vine until the kingdom of God comes."
19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
He took bread, and when he had given thanks, he broke it, and gave to them, saying, "This is my body which is given for you. Do this in remembrance of me."
20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
Likewise, he took the cup after they had eaten, saying, "This cup is the new covenant in my blood, which is poured out for you.
21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
But look, the hand of him who betrays me is with me on the table.
22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
The Son of Man indeed goes, as it has been determined, but woe to that man through whom he is betrayed."
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
They began to question among themselves, which of them it was who would do this thing.
24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
There arose also a contention among them, which of them was considered to be greatest.
25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
He said to them, "The kings of the nations lord it over them, and those who have authority over them are called 'benefactors.'
26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
But not so with you. But one who is the greater among you, let him become as the younger, and one who is governing, as one who serves.
27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
For who is greater, one who sits at the table, or one who serves? Is it not he who sits at the table? But I am in the midst of you as one who serves.
28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
But you are those who have continued with me in my trials.
29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
I confer on you a kingdom, even as my Father conferred on me,
30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
that you may eat and drink at my table in my kingdom, and you will sit on thrones judging the twelve tribes of Israel."
31 [И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
And the Lord said, "Simon, Simon, look, Satan has demanded to have you all, to sift you like wheat,
32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
but I prayed for you, that your faith would not fail. You, when once you have turned again, establish your brothers."
33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
He said to him, "Lord, I am ready to go with you both to prison and to death."
34 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
He said, "I tell you, Peter, the rooster will by no means crow today until you deny that you know me three times."
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
He said to them, "When I sent you out without money bag, and pack, and shoes, did you lack anything?" They said, "Nothing."
36 И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
Then he said to them, "But now, whoever has a money bag must take it, and likewise a pack. Whoever has none, must sell his cloak, and buy a sword.
37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
For I tell you that this which is written must still be fulfilled in me: 'And he was numbered with transgressors.' For that which concerns me has an end."
38 И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
They said, "Lord, look, here are two swords." He said to them, "That is enough."
39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
He came out, and went, as his custom was, to the Mount of Olives. His disciples also followed him.
40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
When he was at the place, he said to them, "Pray that you do not enter into temptation."
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:
He was withdrawn from them about a stone's throw, and he knelt down and prayed,
42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
saying, "Father, if you are willing, remove this cup from me. Nevertheless, not my will, but yours, be done."
43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
And an angel from heaven appeared to him, strengthening him.
44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
Being in agony he prayed more earnestly. His sweat became like great drops of blood falling down on the ground.
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
When he rose up from his prayer, he came to the disciples, and found them sleeping because of grief,
46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
and said to them, "Why do you sleep? Rise and pray that you may not enter into temptation."
47 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
While he was still speaking, look, a crowd came, and he who was called Judas, one of the twelve, was leading them. He came near to Jesus to kiss him.
48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
But Jesus said to him, "Judas, do you betray the Son of Man with a kiss?"
49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
When those who were around him saw what was about to happen, they said to him, "Lord, shall we strike with the sword?"
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
A certain one of them struck the servant of the high priest, and cut off his right ear.
51 а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
But Jesus answered and said, "No more of this." Then he touched his ear and healed him.
52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
Jesus said to the chief priests, captains of the temple, and elders, who had come against him, "Have you come out as against a robber, with swords and clubs?
53 когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
When I was with you in the temple daily, you did not stretch out your hands against me. But this is your hour, and the power of darkness."
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
They seized him, and led him away, and brought him into the high priest's house. But Peter followed from a distance.
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
When they had kindled a fire in the middle of the courtyard, and had sat down together, Peter sat among them.
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
A certain servant girl saw him as he sat in the light, and looking intently at him, said, "This man also was with him."
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
But he denied it, saying, "Woman, I do not know him."
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
After a little while someone else saw him, and said, "You also are one of them." But Peter answered, "Man, I am not."
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
After about one hour passed, another confidently affirmed, saying, "Truly this man also was with him, for he is a Galilean."
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
But Peter said, "Man, I do not know what you are talking about." Immediately, while he was still speaking, a rooster crowed.
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
The Lord turned, and looked at Peter. Then Peter remembered the Lord's word, how he said to him, "Before the rooster crows today you will deny me three times."
62 И излезе вън, та плака горко.
And he went out, and wept bitterly.
63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
The men who held him began mocking and beating him.
64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.
And having blindfolded him, they were striking his face and kept asking him, saying, "Prophesy, who is the one who struck you?"
65 И много други хули изговориха против Него.
They spoke many other things against him, insulting him.
66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
As soon as it was day, the council of the elders of the people gathered together, both chief priests and scribes, and they led him away into their council, saying,
67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
"If you are the Christ, tell us." But he said to them, "If I tell you, you won't believe,
68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
and if I ask, you will not answer me, or let me go.
69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
From now on, the Son of Man will be seated at the right hand of the power of God."
70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.
They all said, "Are you then the Son of God?" He said to them, "You say that I am."
71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
They said, "Why do we need any more witness? For we ourselves have heard from his own mouth."
