Лука 20
1 О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
Et factum est in una dierum, docente illo populum in templo, et evangelizante, convenerunt principes sacerdotum, et scribæ cum senioribus,
2 Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
et aiunt dicentes ad illum: Dic nobis in qua potestate hæc facis? aut quis est qui dedit tibi hanc potestatem?
3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
Respondens autem Jesus, dixit ad illos: Interrogabo vos et ego unum verbum. Respondete mihi:
4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
baptismus Joannis de cælo erat, an ex hominibus?
5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
At illi cogitabant intra se, dicentes: Quia si dixerimus: De cælo, dicet: Quare ergo non credidistis illi?
6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
Si autem dixerimus: Ex hominibus, plebs universa lapidabit nos: certi sunt enim Joannem prophetam esse.
7 И отговориха, че не знаят от къде беше.
Et responderunt se nescire unde esset.
8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
Et Jesus ait illis: Neque ego dico vobis in qua potestate hæc facio.
9 И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
Cœpit autem dicere ad plebem parabolam hanc: Homo plantavit vineam, et locavit eam colonis: et ipse peregre fuit multis temporibus.
10 И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
Et in tempore misit ad cultores servum, ut de fructu vineæ darent illi. Qui cæsum dimiserunt eum inanem.
11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
Et addidit alterum servum mittere. Illi autem hunc quoque cædentes, et afficientes contumelia, dimiserunt inanem.
12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
Et addidit tertium mittere: qui et illum vulnerantes ejecerunt.
13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
Dixit autem dominus vineæ: Quid faciam? Mittam filium meum dilectum: forsitan, cum hunc viderint, verebuntur.
14 Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
Quem cum vidissent coloni, cogitaverunt intra se, dicentes: Hic est hæres, occidamus illum, ut nostra fiat hæreditas.
15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
Et ejectum illum extra vineam, occiderunt. Quid ergo faciet illis dominus vineæ?
16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
veniet, et perdet colonos istos, et dabit vineam aliis. Quo audito, dixerunt illi: Absit.
17 А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
Ille autem aspiciens eos, ait: Quid est ergo hoc quod scriptum est: Lapidem quem reprobaverunt ædificantes, hic factus est in caput anguli?
18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
Omnis qui ceciderit super illum lapidem, conquassabitur: super quem autem ceciderit, comminuet illum.
19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
Et quærebant principes sacerdotum et scribæ mittere in illum manus illa hora, et timuerunt populum: cognoverunt enim quod ad ipsos dixerit similitudinem hanc.
20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
Et observantes miserunt insidiatores, qui se justos simularent, ut caperent eum in sermone, ut traderent illum principatui, et potestati præsidis.
21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
Et interrogaverunt eum, dicentes: Magister, scimus quia recte dicis et doces: et non accipis personam, sed viam Dei in veritate doces.
22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
Licet nobis tributum dare Cæsari, an non?
23 А Той разбра лукавството им, и рече им:
Considerans autem dolum illorum, dixit ad eos: Quid me tentatis?
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
ostendite mihi denarium. Cujus habet imaginem et inscriptionem? Respondentes dixerunt ei: Cæsaris.
25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
Et ait illis: Reddite ergo quæ sunt Cæsaris, Cæsari: et quæ sunt Dei, Deo.
26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
Et non potuerunt verbum ejus reprehendere coram plebe: et mirati in responso ejus, tacuerunt.
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
Accesserunt autem quidam sadducæorum, qui negant esse resurrectionem, et interrogaverunt eum,
28 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
dicentes: Magister, Moyses scripsit nobis: Si frater alicujus mortuus fuerit habens uxorem, et hic sine liberis fuerit, ut accipiat eam frater ejus uxorem, et suscitet semen fratri suo.
29 А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
Septem ergo fratres erant: et primus accepit uxorem, et mortuus est sine filiis.
30 И вторият и третият я взеха;
Et sequens accepit illam, et ipse mortuus est sine filio.
31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
Et tertius accepit illam. Similiter et omnes septem, et non reliquerunt semen, et mortui sunt.
32 А после умря и жената.
Novissime omnium mortua est et mulier.
33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
In resurrectione ergo, cujus eorum erit uxor? siquidem septem habuerunt eam uxorem.
Et ait illis Jesus: Filii hujus sæculi nubunt, et traduntur ad nuptias: (aiōn g165)
35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
illi vero qui digni habebuntur sæculo illo, et resurrectione ex mortuis, neque nubent, neque ducent uxores: (aiōn g165)
36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
neque enim ultra mori potuerunt: æquales enim angelis sunt, et filii sunt Dei, cum sint filii resurrectionis.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
Quia vero resurgant mortui, et Moyses ostendit secus rubum, sicut dicit Dominum, Deum Abraham, et Deum Isaac, et Deum Jacob.
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
Deus autem non est mortuorum, sed vivorum: omnes enim vivunt ei.
39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
Respondentes autem quidam scribarum, dixerunt ei: Magister, bene dixisti.
40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
Et amplius non audebant eum quidquam interrogare.
41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
Dixit autem ad illos: Quomodo dicunt Christum filium esse David?
42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
et ipse David dicit in libro Psalmorum: Dixit Dominus Domino meo: sede a dextris meis,
43 докле положа враговете Ти за Твое подножие.
donec ponam inimicos tuos scabellum pedum tuorum.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
David ergo Dominum illum vocat: et quomodo filius ejus est?
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
Audiente autem omni populo, dixit discipulis suis:
46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
Attendite a scribis, qui volunt ambulare in stolis, et amant salutationes in foro, et primas cathedras in synagogis, et primos discubitus in conviviis,
47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
qui devorant domos viduarum, simulantes longam orationem: hi accipient damnationem majorem.
