Лука 20
1 О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
And it came to passe, that on one of those dayes, as he taught the people in the Temple, and preached the Gospel, the hie Priests and the Scribes came vpon him with the Elders,
2 Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
And spake vnto him, saying, Tell vs by what authoritie thou doest these things, or who is hee that hath giuen thee this authoritie?
3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
And he answered, and sayde vnto them, I also will aske you one thing: tell me therefore:
4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
The baptisme of Iohn, was it from heauen, or of men?
5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
And they reasoned within themselues, saying, If we shall say, From heauen, he will say, Why then beleeued ye him not?
6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
But if we shall say, Of men, all the people will stone vs: for they be perswaded that Iohn was a Prophet.
7 И отговориха, че не знаят от къде беше.
Therefore they answered, that they could not tell whence it was.
8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
Then Iesus sayd vnto them, Neither tell I you, by what authoritie I doe these things.
9 И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
Then began he to speake to ye people this parable, A certaine man planted a vineyarde, and let it forth to husbandmen: and went into a strange countrey, for a great time.
10 И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
And at the time conuenient he sent a seruant to the husbandmen, that they should giue him of the fruite of the vineyard: but the husbandmen did beate him, and sent him away emptie.
11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
Againe he sent yet another seruant: and they did beate him, and foule entreated him, and sent him away emptie.
12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
Moreouer he sent the third, and him they wounded, and cast out.
13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
Then sayd the Lord of the vineyard, What shall I doe? I will send my beloued sonne: it may be that they will doe reuerence, when they see him.
14 Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
But when the husbandmen sawe him, they reasoned with themselues, saying, This is the heire: come, let vs kill him, that the inheritance may be ours.
15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
So they cast him out of the vineyarde, and killed him. What shall the Lord of the vineyarde therefore doe vnto them?
16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
He will come and destroy these husbandmen, and wil giue out his vineyard to others. But when they heard it, they sayd, God forbid.
17 А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
And he beheld them, and said, What meaneth this then that is written, The stone that the builders refused, that is made the head of the corner?
18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
Whosoeuer shall fall vpon that stone, shall be broken: and on whomsoeuer it shall fall, it will grinde him to pouder.
19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
Then the hie Priests, and the Scribes the same houre went about to lay hands on him: (but they feared the people) for they perceiued that he had spoken this parable against them.
20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
And they watched him, and sent forth spies, which should faine themselues iust men, to take him in his talke, and to deliuer him vnto the power and authoritie of the gouernour.
21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
And they asked him, saying, Master, we know that thou sayest, and teachest right, neither doest thou accept mans person, but teachest the way of God truely.
22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
Is it lawfull for vs to giue Cesar tribute or no?
23 А Той разбра лукавството им, и рече им:
But he perceiued their craftines, and sayd vnto them, Why tempt ye me?
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
Shew me a penie. Whose image and superscription hath it? They answered, and sayd, Cesars.
25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
Then he sayd vnto them, Giue then vnto Cesar the things which are Cesars, and to God those which are Gods.
26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
And they could not reproue his saying before the people: but they marueiled at his answere, and helde their peace.
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
Then came to him certaine of the Sadduces (which denie that there is any resurrection) and they asked him,
28 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
Saying, Master, Moses wrote vnto vs, If any mans brother die hauing a wife, and hee die without children, that his brother should take his wife, and raise vp seede vnto his brother.
29 А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
Now there were seuen brethren, and the first tooke a wife, and he dyed without children.
30 И вторият и третият я взеха;
And the second tooke the wife, and he dyed childelesse.
31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
Then the third tooke her: and so likewise the seuen dyed, and left no children.
32 А после умря и жената.
And last of all the woman dyed also.
33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
Therefore at the resurrection, whose wife of them shall she be? for seuen had her to wife.
Then Iesus answered, and sayd vnto them, The children of this world marry wiues, and are married. (aiōn g165)
35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
But they which shalbe counted worthy to enioy that world, and the resurrection from the dead, neither marry wiues, neither are married. (aiōn g165)
36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
For they can die no more, forasmuch as they are equall vnto the Angels, and are the sonnes of God, since they are the children of the resurrection.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
And that the dead shall rise againe, euen Moses shewed it besides the bush, when he said, The Lord is the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Iacob.
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
For he is not the God of the dead, but of them which liue: for all liue vnto him.
39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
Then certaine of the Scribes answered, and sayd, Master, thou hast well sayd.
40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
And after that, durst they not aske him any thing at all.
41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
Then sayd he vnto them, Howe say they that Christ is Dauids sonne?
42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
And Dauid himselfe sayth in the booke of the Psalmes, The Lord sayd vnto my Lord, Sit at my right hand,
43 докле положа враговете Ти за Твое подножие.
Till I shall make thine enemies thy footestoole.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
Seeing Dauid called him Lord, howe is he then his sonne?
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
Then in the audience of all the people he sayd vnto his disciples,
46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
Beware of the Scribes, which willingly go in long robes, and loue salutations in the markets, and the highest seates in the assemblies, and the chiefe roomes at feastes:
47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
Which deuoure widowes houses, and in shewe make long prayers: These shall receiue greater damnation.
