Лука 20
1 О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
And it came to pass, that on one of the days, as he was teaching the people in the temple, and preaching the gospel, the chief priests and the scribes, with the ancients, met together,
2 Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
And spoke to him, saying: Tell us, by what authority dost thou these things? or, Who is he that hath given thee this authority?
3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
And Jesus answering, said to them: I will also ask you one thing. Answer me:
4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
The baptism of John, was it from heaven, or of men?
5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
But they thought within themselves, saying: If we shall say, From heaven: he will say: Why then did you not believe him?
6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
But if we say, Of men, the whole people will stone us: for they are persuaded that John was a prophet.
7 И отговориха, че не знаят от къде беше.
And they answered, that they knew not whence it was.
8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
And Jesus said to them: Neither do I tell thee by what authority I do these things.
9 И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
And he began to speak to the people this parable: A certain man planted a vineyard, and let it out to husbandmen: and he was abroad for a long time.
10 И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
And at the season he sent a servant to the husbandmen, that they should give him of the fruit of the vineyard. Who, beating him, sent him away empty.
11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
And again he sent another servant. But they beat him also, and treating him reproachfully, sent him away empty.
12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
And again he sent the third: and they wounded him also, and cast him out.
13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
Then the lord of the vineyard said: What shall I do? I will send my beloved son: it may be, when they see him, they will reverence him.
14 Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
Whom when the husbandmen saw, they thought within themselves, saying: This is the heir, let us kill him, that the inheritance may be ours.
15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
So casting him out of the vineyard, they killed him. What therefore will the lord of the vineyard do to them?
16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
He will come, and will destroy these husbandmen, and will give the vineyard to others. Which they hearing, said to him: God forbid.
17 А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
But he looking on them, said: What is this then that is written, The stone, which the builders rejected, the same is become the head of the corner?
18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
Whosoever shall fall upon that stone, shall be bruised: and upon whomsoever it shall fall, it will grind him to powder.
19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
And the chief priests and the scribes sought to lay hands on him the same hour: but they feared the people, for they knew that he spoke this parable to them.
20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
And being upon the watch, they sent spies, who should feign themselves just, that they might take hold of him in his words, that they might deliver him up to the authority and power of the governor.
21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
And they asked him, saying: Master, we know that thou speakest and teachest rightly: and thou dost not respect any person, but teachest the way of God in truth.
22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
Is it lawful for us to give tribute to Caesar, or no?
23 А Той разбра лукавството им, и рече им:
But he considering their guile, said to them: Why tempt you me?
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
Shew me a penny. Whose image and inscription hath it? They answering, said to him, Caesar’s.
25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
And he said to them: Render therefore to Caesar the things that are Caesar’s: and to God the things that are God’s.
26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
And they could not reprehend his word before the people: and wondering at his answer, they held their peace.
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
And there came to him some of the Sadducees, who deny that there is any resurrection, and they asked him,
28 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
Saying: Master, Moses wrote unto us, If any man’s brother die, having a wife, and he leave no children, that his brother should take her to wife, and raise up seed unto his brother.
29 А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
There were therefore seven brethren: and the first took a wife, and died without children.
30 И вторият и третият я взеха;
And the next took her to wife, and he also died childless.
31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
And the third took her. And in like manner all the seven, and they left no children, and died.
32 А после умря и жената.
Last of all the woman died also.
33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
In the resurrection therefore, whose wife of them shall she be? For all the seven had her to wife.
And Jesus said to them: The children of this world marry, and are given in marriage: (aiōn g165)
35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
But they that shall be accounted worthy of that world, and of the resurrection from the dead, shall neither be married, nor take wives. (aiōn g165)
36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
Neither can they die any more: for they are equal to the angels, and are the children of God, being the children of the resurrection.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
Now that the dead rise again, Moses also shewed, at the bush, when he called the Lord, The God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob;
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
For he is not the God of the dead, but of the living: for all live to him.
39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
And some of the scribes answering, said to him: Master, thou hast said well.
40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
And after that they durst not ask him any more questions.
41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
But he said to them: How say they that Christ is the son of David?
42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
And David himself saith in the book of Psalms: The Lord said to my Lord, sit thou on my right hand,
43 докле положа враговете Ти за Твое подножие.
Till I make thy enemies thy footstool.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
David then calleth him Lord: and how is he his son?
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
And in the hearing of all the people, he said to his disciples:
46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
Beware of the scribes, who desire to walk in long robes, and love salutations in the marketplace, and the first chairs in the synagogues, and the chief rooms at feasts:
47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
Who devour the houses of widows, feigning long prayer. These shall receive greater damnation.
