Лука 2
1 О Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
About that time an edict was issued by the Emperor Augustus that a census should be taken of the whole Empire.
2 Това беше първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия.
(This was the first census taken while Quirinius was Governor of Syria).
3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
And everyone went to his own town to be registered.
4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
Among others Joseph went up from the town of Nazareth in Galilee to Bethlehem, the town of David, in Judea – because he belonged to the family and house of David –
5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.
to be registered with Mary, his engaged wife, who was about to become a mother.
6 И когато бяха там, навършиха се дните - да роди.
While they were there her time came,
7 И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата.
and she gave birth to her first child, a son. And because there was no room for them in the inn, she swathed him around and laid him in a manger.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
In that same countryside were shepherds out in the open fields, watching their flocks that night,
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
when an angel of the Lord suddenly stood by them, and the glory of the Lord shone around them; and they were seized with fear.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
“Have no fear,” the angel said. “For I bring you good news of a great joy in store for all the nation.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
This day there has been born to you, in the town of David, a Savior, who is Christ and Lord.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
And this will be the sign for you. You will find the infant swathed, and lying in a manger.”
13 И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:
Then suddenly there appeared with the angel a multitude of the heavenly Host, praising God, and singing –
14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
“glory to God on high, and on earth peace among those in whom he finds pleasure.”
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
Now, when the angels had left them and gone back to heaven, the shepherds said to one another, “Let us go at once to Bethlehem, and see this thing that has happened, of which the Lord has told us.”
16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и Младенеца лежащ в яслите.
So they went quickly, and found Mary and Joseph, and the infant lying in a manger;
17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
and, when they saw it, they told of all that had been said to them about this child.
18 И всички които чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
All who heard the shepherds were astonished at their story,
19 А Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си.
while Mary treasured in her heart all that they said, and thought about it often.
20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
And the shepherds went back, giving glory and praise to God for all that they had heard and seen. It had all happened as they had been told.
21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
Eight days after the birth of the child, when it was time to circumcise him, he received the name Jesus – the name given him by the angel before his conception.
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим за да Го представят пред Господа,
When the period of purification of mother and child, required by the Law of Moses, came to an end, his parents took the child up to Jerusalem to present him to the Lord,
23 (както е писано в Господния закон, че всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа),
in compliance with the Law of the Lord that every firstborn male will be dedicated to the Lord,
24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон две гургулици и две гълъбчета.
and also to offer the sacrifice required by the Law of the Lord – a pair of turtle-doves or two young pigeons.
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него.
There was at that time in Jerusalem a man named Simeon, a righteous and devout man, who lived in constant expectation of Israel’s consulation, and under the guidance of the Holy Spirit.
26 Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.
It had been revealed to him by the Holy Spirit that he should not die until he had seen the Lord’s Christ.
27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,
Moved by the Spirit, Simeon came into the Temple Courts, and, when the parents brought in the child Jesus, to do for him what was customary under the Law,
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:
Simeon himself took the child in his arms, and blessed God, and said:
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата си;
“Now, Lord, you will let your servant go, according to your word, in peace,
30 защото видяха очите ми спасението,
for my eyes have seen the salvation
31 което си приготвил пред всички люде;
which you have prepared in the sight of all nations –
32 светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.
a light to bring light to the Gentiles, and to be the glory of your people Israel.”
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
While the child’s father and mother were wondering at what was said about him,
34 И Симеон го благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори.
Simeon gave them his blessing, and said to Mary, the child’s mother, “This child is appointed to be the cause of the fall and rise of many in Israel, and to be a sign much spoken against –
35 Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
Yes, the sword will pierce your own heart – and so the thoughts in many minds will be disclosed.”
36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе; (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си.
There was also a prophet named Hannah, a daughter of Phanuel and of the tribe of Asher. She was far advanced in years, having lived with her husband for seven years after marriage,
37 И беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
and then a widow, until she had reached the age of eighty-four. She never left the Temple Courts, but, fasting and praying, worshiped God night and day.
38 И тя, като се приближи, в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
At that moment she came up, and began publicly to thank God and to speak about the child to all who were looking for the deliverance of Jerusalem.
39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
When the child’s parents had done everything required by the Law of the Lord, they returned to Galilee to their own town of Nazareth.
40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
The child grew and became strong and wise, and the blessing of God was on him.
41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.
Every year the child’s parents used to go to Jerusalem at the Passover Festival.
42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
When Jesus was twelve years old, they went according to custom to Jerusalem,
43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
and had finished their visit; but, when they started to return, the boy Jesus remained behind in Jerusalem, without their knowing it.
44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
Thinking that he was with their fellow travelers, they went one day’s journey before searching for him among their relatives and acquaintances;
45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
and then, as they did not find him, they returned to Jerusalem, searching everywhere for him.
46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
It was not until the third day that they found him in the Temple Courts, sitting among the teachers, now listening to them, now asking them questions.
47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
All who listened to him marveled at his intelligence and his answers.
48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.
His parents were amazed when they saw him, and his mother said to him, “My child, why have you treated us like this? Your father and I have been searching for you in great distress.”
49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
“What made you search for me?” he answered. “Didn’t you know that I must be in my Father’s house?”
50 А те не разбраха думата, която им рече.
His parents did not understand what he meant.
51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
However he went down with them to Nazareth, and submitted himself to their control; and his mother treasured all that was said in her heart.
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
And Jesus grew in wisdom as he grew in years, and gained the blessing of God and people.
