Лука 2
1 О Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
U one dane izađe naredba cara Augusta da se provede popis svega svijeta.
2 Това беше първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия.
Bijaše to prvi popis izvršen za Kvirinijeva upravljanja Sirijom.
3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
Svi su išli na popis, svaki u svoj grad.
4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
Tako i Josip, budući da je bio iz doma i loze Davidove, uziđe iz Galileje, iz grada Nazareta, u Judeju - u grad Davidov, koji se zove Betlehem -
5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.
da se podvrgne popisu zajedno sa svojom zaručnicom Marijom koja bijaše trudna.
6 И когато бяха там, навършиха се дните - да роди.
I dok se bili ondje, navršilo joj se vrijeme da rodi.
7 И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата.
I porodi sina svoga, prvorođenca, povi ga i položi u jasle jer za njih nije bilo mjesta u svratištu.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
A u tom kraju bijahu pastiri: pod vedrim su nebom čuvali noćnu stražu kod svojih stada.
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
Anđeo im Gospodnji pristupi i slava ih Gospodnja obasja! Silno se prestrašiše.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
No anđeo im reče: “Ne bojte se! Evo javljam vam blagovijest, veliku radost za sav narod!
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
Danas vam se u gradu Davidovu rodio Spasitelj - Krist, Gospodin.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
I evo vam znaka: naći ćete novorođenče povijeno gdje leži u jaslama.”
13 И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:
I odjednom se anđelu pridruži silna nebeska vojska hvaleći Boga i govoreći:
14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
“Slava na visinama Bogu, a na zemlji mir ljudima, miljenicima njegovim!”
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
Čim anđeli otiđoše od njih na nebo, pastiri stanu poticati jedni druge: “Hajdemo dakle do Betlehema. Pogledajmo što se to dogodilo, događaj koji nam obznani Gospodin.”
16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и Младенеца лежащ в яслите.
I pohite te pronađu Mariju, Josipa i novorođenče gdje leži u jaslama.
17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
Pošto sve pogledaše, ispripovijediše što im bijaše rečeno o tom djetetu.
18 И всички които чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
A svi koji su to čuli divili se tome što su im pripovijedali pastiri.
19 А Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си.
Marija u sebi pohranjivaše sve te događaje i prebiraše ih u svome srcu.
20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
Pastiri se zatim vratiše slaveći i hvaleći Boga za sve što su čuli i vidjeli kako im je bilo rečeno.
21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
Kad se navršilo osam dana da bude obrezan, nadjenuše mu ime Isus, kako ga je bio prozvao anđeo prije njegova začeća.
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим за да Го представят пред Господа,
Kad se zatim po Mojsijevu Zakonu navršiše dani njihova čišćenja, poniješe ga u Jeruzalem da ga prikažu Gospodinu -
23 (както е писано в Господния закон, че всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа),
kao što piše u Zakonu Gospodnjem: Svako muško prvorođenče neka se posveti Gospodinu! -
24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон две гургулици и две гълъбчета.
i da prinesu žrtvu kako je rečeno u Zakonu Gospodnjem: dvije grlice ili dva golubića.
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него.
Živio tada u Jeruzalemu čovjek po imenu Šimun. Taj čovjek, pravedan i bogobojazan, iščekivaše Utjehu Izraelovu i Duh Sveti bijaše na njemu.
26 Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.
Objavio mu Duh Sveti da neće vidjeti smrti dok ne vidi Pomazanika Gospodnjega.
27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,
Ponukan od Duha, dođe u Hram. I kad roditelji uniješe dijete Isusa da obave što o njemu propisuje Zakon,
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:
primi ga on u naručje, blagoslovi Boga i reče:
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата си;
“Sad otpuštaš slugu svojega, Gospodaru, po riječi svojoj, u miru!
30 защото видяха очите ми спасението,
Ta vidješe oči moje spasenje tvoje,
31 което си приготвил пред всички люде;
koje si pripravio pred licem svih naroda:
32 светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.
svjetlost na prosvjetljenje naroda, slavu puka svoga izraelskoga.”
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
Otac njegov i majka divili se što se to o njemu govori.
34 И Симеон го благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори.
Šimun ih blagoslovi i reče Mariji, majci njegovoj: “Ovaj je evo postavljen na propast i uzdignuće mnogima u Izraelu i za znak osporavan -
35 Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
a i tebi će samoj mač probosti dušu - da se razotkriju namisli mnogih srdaca!”
36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе; (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си.
A bijaše neka proročica Ana, kći Penuelova, iz plemena Ašerova, žena veoma odmakla u godinama. Nakon djevojaštva živjela je s mužem sedam godina,
37 И беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
a sama kao udovica do osamdeset i četvrte. Nije napuštala Hrama, nego je postovima i molitvama danju i noću služila Bogu.
38 И тя, като се приближи, в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
Upravo u taj čas nadođe. Hvalila je Boga i svima koji iščekivahu otkupljenje Jeruzalema pripovijedala o djetetu.
39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
Kad obaviše sve po Zakonu Gospodnjem, vratiše se u Galileju, u svoj grad Nazaret.
40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
A dijete je raslo, jačalo i napunjalo se mudrosti i milost je Božja bila na njemu.
41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.
Njegovi su roditelji svake godine o blagdanu Pashe išli u Jeruzalem.
42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
Kad mu bijaše dvanaest godina, uziđoše po običaju blagdanskom.
43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
Kad su minuli ti dani, vraćahu se oni, a dječak Isus osta u Jeruzalemu, a da nisu znali njegovi roditelji.
44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
Uvjereni da je među suputnicima, odoše dan hoda, a onda ga stanu tražiti među rodbinom i znancima.
45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
I kad ga ne nađu, vrate se u Jeruzalem tražeći ga.
46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
Nakon tri dana nađoše ga u Hramu gdje sjedi posred učitelja, sluša ih i pita.
47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
Svi koji ga slušahu bijahu zaneseni razumnošću i odgovorima njegovim.
48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.
Kad ga ugledaše, zapanjiše se, a majka mu njegova reče: “Sinko, zašto si nam to učinio? Gle, otac tvoj i ja žalosni smo te tražili.”
49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
A on im reče: “Zašto ste me tražili? Niste li znali da mi je biti u onome što je Oca mojega?”
50 А те не разбраха думата, която им рече.
Oni ne razumješe riječi koju im reče.
51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
I siđe s njima, dođe u Nazaret i bijaše im poslušan. A majka je njegova brižno čuvala sve ove uspomene u svom srcu.
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
A Isus napredovaše u mudrosti, dobi i milosti kod Boga i ljudi.
