Лука 19
1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
In vnide, in šel je skozi Jeriho.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
In glej, mož po imenu Zahej, in ta je bil starešina mitarjem, in bil je bogat,
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
In rad bi bil videl Jezusa, kdo da je; pa ni mogel za voljo ljudstva, ker je bil majhne postave.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
In poletel je naprej, in zlezel je na murvo, da bi ga videl: ker je imel todi mimo iti.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
In Jezus, ko pride na to mesto, ozrè se gor, in ugleda ga, in reče mu: Zahej, snidi hitro! kajti danes moram v tvojej hiši ostati.
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
Pa snide hitro in ga radosten sprejme.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
In vsi so, ko so to videli, godrnjali, govoreč: Pri grešnem človeku se je navrnil!
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
Pristopivši pa Zahej, reče Gospodu: Glej, polovico premoženja svojega, Gospod, dajem ubogim; in če sem koga ogoljufal, povrnil mu bom čvetero.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
Jezus mu pa reče: Danes je prišlo zveličanje tej hiši, ker je tudi ta sin Abrahamov.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
Kajti prišel je sin človečji iskat in zveličat, kar se je izgubilo.
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
Ko so pa to poslušali, pristavi in pové priliko, zato, ker je bil blizu Jeruzalema, in so mislili, da se bo kraljestvo Božje precej razodelo.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
In reče: Neki človek imenitnega rodú je šel v daljno deželo, da si vzeme kraljestvo, in da se vrne.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
In poklicavši deset hlapcev, dá jim deset mošenj, in reče jim: Kupčujte, dokler se ne vrnem.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
Meščani njegovi so ga pa sovražili, ter pošljejo poslance za njim, govoreč: Nečemo, da bi nam ta kraljeval.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
In zgodí se, ko je bil kraljestvo prejel in se je vrnil, pa reče, naj mu pokličejo te hlapce, kterim je bil dal srebro, da bi zvedel, kaj je kdo prikupčeval.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
Pa pride prvi, govoreč: Gospod, mošnja tvoja je pridobila deset mošenj.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
In reče mu: Dobro, vrli hlapec! ker si bil v najmanjem zvest, iméj oblast nad desetémi mesti.
18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
In pride drugi, govoreč: Gospod, mošnja tvoja je napravila pet mošenj.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
In tudi temu reče: Tudi ti bodi nad petémi mesti.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
In drugi pride, govoreč: Gospod, glej, tu je mošnja tvoja, ktero sem imel v prtu spravljeno.
21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
Kajti bal sem se te, ker si trd človek: jemlješ, česar nisi položil; žanješ, česar nisi posejal.
22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
Pa mu reče: Sodil te bom po tvojih besedah, hudobni hlapec! Vedel si, da sem trd človek, in jemljem, česar nisem položil, in žanjem, česar nisem posejal;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
In za kaj nisi dal srebra mojega kupcu, da bi ga bil, kedar bi se bil vrnil, prejel z dobičkom?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
Ter reče tém, kteri so stali pred njim: Vzemite mu mošnjo, in dajte tistemu, kteri jih ima deset.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
(Pa mu rekó: Gospod, deset mošenj ima!)
26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
Pravim vam namreč, da vsakemu, kdor ima, dalo se bo; a kdor nima, odvzelo mu se bo tudi to, kar ima.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
A tiste sovražnike moje, kteri niso hoteli, da bi jim kraljeval, pripeljite sêm, in posekajte jih pred menoj.
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
In ko je bil to povedal, šel je dalje, gredoč gor v Jeruzalem.
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
In zgodí se, ko se približa Betfagi in Betaniji, pri gori, ktera se imenuje Oljska, pošlje dva izmed učencev svojih,
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
Govoreč: Pojdita v vas, ki je nasproti, v kterej bosta našla, kedar vnideta, žrebe privezano, na ktero se ni nikoli noben človek usedel: odvežita ga, in pripeljita sèm.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
In če vaju kdo vpraša: Po kaj odvezujeta? povejta mu tako: Gospod ga potrebuje.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
In poslanca odideta in najdeta, kakor jima je bil rekel.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
Ko sta pa žrebe odvezovala, rekó jima gospodarji njegovi: Kaj odvezujeta žrebe?
34 А те казаха: На Господа трябва.
Ona pa rečeta: Gospod ga potrebuje.
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
In pripeljeta k Jezusu; in položivši svoja oblačila na žrebe, posadé Jezusa.
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
Ko je pa šel, pogrinjali so oblačila svoja na pot.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
In ko se je uže bližal strmcu Oljske gore, začne vsa množica učencev radostna Boga hvaliti z močnim glasom za vse čudeže, ktere so videli,
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
Govoreč: Blagoslovljen kralj, kteri gre v imenu Gospodovem! Mir na nebu, in slava na višavah!
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
In nekteri Farizeji izmed ljudstva mu rekó: Učenik, popréti učencem svojim!
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
In odgovarjajoč, reče jim: Pravim vam, da če ti umolkneje, vpilo bo kamenje.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
In ko se približa in ugleda mesto, razjoka se nad njim,
42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
Govoreč: Ko bi pač tudi ti vedelo, vsaj ta dan tvoj, kaj je za mir tvoj: ali sedaj je skrito pred očmí tvojimi.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
Prišli bodo namreč nate dnevi, ko te bodo obdali sovražniki tvoji z nasipi, in te bodo oblegali, in stiskali te od vseh stranî;
44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
In razbili bodo tebe in otroke tvoje v tebi, in ne kamena na kamenu ne bodo pustili v tebi: za to, ker nisi poznalo časa, v kterim si bilo obiskano.
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
In ko vnide v tempelj, začne izganjati tiste, kteri so prodajali v njem in kupovali,
46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
Govoreč jim: Pisano je: "Dom moj je dom molitve;" a vi ste naredili iz njega "jamo razbojniško".
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
In učil je vsak dan v tempeljnu; a véliki duhovni in pismarji in prvaki ljudski so iskali, da bi ga pogubili;
48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
In niso nahajali, kaj bi mu storili: kajti ljustvo se ga je držalo vse, poslušajoč ga.
